Мария беше най-хубавото момиче в класа, а може би и в цялото училище, в което бяха влюбени всички момчета, включително и той. В този ден тя се приближаваше по училищния коридор, а Перо Пиперков затаил дъх беше вперил поглед в нея. В следващия миг една силна ръка го блъсна в рамото и го изхвърли до стената.
-Изчезни, бе заек! – му извика момчето от горните класове, с което целеше не само да го отстрани, но и да привлече вниманието на всички, как той големия и силния, издухва като перце този дребосък от пътя си към момичето, което харесва.
-Здрасти маце, как си? – изговори тривиалната момчешка свалка той, като в същото време се завъртя около нея, толкова близко, че почти я докосваше, но тя продължи право напред, без да му отговори и без да покаже, че може да се бои от него. Това момиче знаеще как да се държи с по-големите момчета.
-Удари ли се? – попита тя, след което му подаде ръка и го поведе към вратата на класната стая.
След часовете, в училищния двор, тя му помаха, преди да си тръгн ...