Чудя се дали ще погледна друг с очите, с които гледам теб. Чудя се дали ще обичам друг така, както обичам теб. Дали звездите ще блестят нощем така, както когато ги гледаме заедно, дали ще мога да прегръщам друг така, както теб. Ще мога ли да заспя до друг, когато сърцето и умът ми принадлежат изцяло и само на теб.
Искам все до теб да заспивам, искам да ти повтарям, че те обичам, искам да изживея живота си с теб. Не с някой друг, а с теб!
Искаше доказателство за любовта ми, кажи ми какво да направя, за да ти докажа, че те обичам повече от живота си?
За това ти го подарявам, твой е...
Това беше писмото намерено до леглото на момичето, което се самоуби. До локвата с алена кръв стоеше тази бележка. Уви, никой не разбра защо едно красиво и щастливо момиче би посегнало на живота си, дори и писмото не звучеше отчаяно. Разбра го само той. Само той осъзна жеста й и се усмихна, усмивка през сълзи, тя наистина го обичаше. Но вече е късно - защо му е любов, която убива.
Тя не беше за него, така му ...