8 min reading
Първият ми истински допир с красотата на България бе, когато бях на 8 години (лятото през 1982 г.) и за първи път видях морето – синьозеленият му цвят ми подейства успокояващо и въпреки, че бях дете, с часове се взирах във водата (от идването ни на плажа до тръгването ни).
За първи път отивах на летен лагер и за мен момента с допира до солената вода ми се стори специален. Явно бях от т. нар. „подходящи” деца, когато живееш в социален дом, специален за деца с физически увреждания, винаги се надяваш, както се казва „да се вредиш” в подходящите редици. Имаше деца, които за съжаление никой никъде не ги водеше. Една от приятелките ми бе едно от тези деца, обещах ѝ ако мога да ѝ донеса нещо от морето.
Спомням си, че цвета на водата толкова ме завладя, че възкликнах на една от учителките, че това не бива да се нарича Черно море, а ТЮРКОАЗЕНО море. Тя се учуди, че на моята възраст използвам такива думи, разказах ѝ, че от учителката в предишния социален дом знам за нея и много харесвам не само ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Не ми позволява да публикувам цялото заглавие в определената графа?