"Любовта към свободата е цвете израсло в килия, защото само в затвор можем наистина да оценим същността й" Хайне
Гледайки мрака на килията и усещайки студената гневна закана на Свободата срещу онези, които само напразно се бяха вричали в нея, му минаваха всякакви непознати мисли през главата... сякаш попиваше от спомените на самото място.
По влажните студени стени, се бе наслоила вековната мръсотия, на стотиците загубили живот и воля сред хладните извивки на затвора. И както подземното царство има своите демонични обитатели, така и каторгата имаше своите затворници.
Погледът му се плъзгаше обезсърчено през застиналите в далечна агония лица, докато в съзнанието му, заблудено и с крясък, се блъскаха мисли за правдата, достойнството и онова, което всъщност отнемаше един затвор. Сърцата им все още туптяха, гърдите им се повдигаха механично, сякаш следвайки безвъзвратно изгубен копнеж за живот. Очите им бяха изгаснали, като че живецът в тях бе обрасъл с мъховете и лишеите, вече превзели сте ...