Иван и Георги седяха на върха на света и гледаха ярките светлини на огромния град. Иван се обърна към приятеля си:

-         Кажи ми, Фантоме, какво виждаш?

-         Нищо – отвърна фантомът. – Виждам един студен свят без никакви ценности, виждам глад и мизерия. Не знам, Гарване, те ли са жертвите или ние. Ние ги тровим, а те страдат от нас и не се знае кога нас ще отровят. Кажи ми ти, Гарване, животът има ли смисъл, защото аз не намирам?! Нашият свят е една помия, надробена от всякакви боклуци. Кажи ми какво да правим, Гарване?! Ние сме скитници, цигани и по кръв, и по съдба. Не ни е обрекъл животът, а ние самите, братко, но нямахме друг избор.

 Гарванът гледаше в земята, нямаше отговори на въпросите. Те бяха две деца на улицата, момчета, които живееха за мига. Днес се биеха, утре лежаха в болницата, нищо не можеше да ги спре. Имаха си мечти, невъзможни за сбъдване, защото бяха притиснати в квартала при мошениците, мафиотите и мутрите, и бяха станали едни от тях.

 В квартала имаше застъпване на интереси, което предизвика голяма вражда между двама босове. Отрази се в масови боеве на всякъде из града, а нашите герои бяха на предни позиции. Георги Фантомът и Иван Гарванът обикаляха улиците и си търсеха жертви за плячкосване, а най-доброто място беше пред дискотеката. Застанаха до охраната на заведението и зачакаха. Изведнъж се чу женски писък, но никой не му обърна внимание, само двамата гангстери се отзоваха. Там няколко противници дърпаха група млади момичета и момчета и се заяждаха с тях.

 - ПЕДЕРАС’И! – викна Иван. – Вас търсехме!

 Гарванът и Фантомът се нахвърлиха на нападателите. Те ги разритаха набързо, но един по-жилав извади пистолет и се опита да гръмне Иван. Георги също извади оръжие и действа по-бързо от врага. Той падна и се хвана за рамото. Тълпата се разпръсна от гледката на ранения престъпник. Двамата гангстери бяха доволни от себе си и останаха да огледат какво са направили. Всички избягаха, само едно момиче остана и се загледа в Георги, който също погледна към нея. Двамата бяха от различни светове, но усещаха страшно привличане, което продължи няколко секунди, докато приятелят на момичето не го дръпна настрани.

 Следващата им засечка беше пред училището. Георги не си падаше голям ученик, беше 12 клас, но не стъпваше. Седеше на пейката в друго училище и чакаше негов приятел да излезе, когато я срещна. Тя премина със съученички, беше толкова примерна и неопетнена. Фантомът беше решен да я заговори, той тръгна след нея с думите:

-         Ей, момиче, чакай! – тя се обърна. – Онази вечер беше на мелето, нали?

 Тя кимна положително и тръгна.

-         Чакай – спря я Георги. – Искаш ли някой път да излезем? – тя се направи, че не го е чула, което обиди бандита. – Аха, сещам се, може да не ми се учи, ама не съм тъп. Извинявайте, госпожице, забравих, че Ви е под нивото да общувате с такъв като мен.

 Тя го подмина и дори не се обърна след подигравателните думи на бандита. Той отново си седна на пейката. Реши да не се разправя с нея.

 Дните минаваха като пясък между пръстите. Фантомът имаше сестра, беше ù купил апартамент, далеч от мъжа ù, който я малтретираше. Там живееше с детето си и Георги често ù идваше на посещения с торби с храна и сладки неща. Той представа си нямаше, че въпросното момиче живее на една врата разстояние от сестра му.

 Един ден беше тръгнал натам, когато чу писъци от апартамента на сестра си. Съпругът ù я беше намерил или тя му се беше обадила. Фантомът не губи време, влезе директно през прозореца и налетя на мъжа. Би го навсякъде и накрая го изхвърли, като помияр през входа на блока. Сестра му го държеше и пищеше отстрани, но той не престана да го налага. От блока се показаха съседите да проверят какво става.

-         Нещастно копеле! – крещеше Георги. – Ако още веднъж пипнеш сестра ми, ще те обеся!

 След като всичко утихна, бандитът изпрати сестра си и детето и седна на стълбите. През това време от другата врата излезе момичето и седна до него:

-         Ти не си като другите, нали? – попита тя.

-         Напротив, точно като тях съм – отвърна той. – Не ти ли е под нивото да говориш с мен? – попита подигравателно и стана.

-         Не, чакай – отвърна момичето. – Аз съм Ива, приятно ми е.

-         Георги, викат ми Фантома – представи се Георги в движение.

-         Защо Фантома? – полюбопитства момичето.

-         Защото се появявам и изчезвам, когато искам – отвърна и продължи.

-         Чакай де! Нито ще те гърмя, нито ще те бия, искам само да си поговорим – спря го момичето.

-          Да си говорим за какво? – попита Фантомът. – За нещата от живота ли?

-         Не – отвърна Ива. – Дължа ти извинение за онзи ден в училището, не знаех как да реагирам, пък и имаш вид на опасен тип.

-         Аз съм опасен тип – спря се Георги. – Мога да смажа цялата ти рода, с все приятеля ти и неговата!

-         Какво, искаш да ме е страх от теб ли? – попита Ива. – Не ме е страх. Причини ми болка, предизвиквам те!

 Фантомът се подвоуми, не закачаше момичета. Хвана я за ръката и я изкриви, Ива изстена.

-         Доволна ли си? – попита той. – Ето ти болка!  

-         Не – отвърна тя и се приближи до него, като навлезе в личното му пространство, а той се дръпна като ужилен. – И все пак не си като другите – усмихна се.

-         Добре – отвърна той сърдито.

-         И все пак може да излезем някой път, да ти дам ли номер? – подметна Ива.

-         Слушам – отвърна Георги студено.

 Размениха си номерата и се разделиха. По-късно вечерта Фантомът седеше в квартирата си, когато съквартирантът му нахълта.

-         Георги, шефът те вика! – възкликна той.

-         Какво му е дало зор на тоя – каза Георги.

-         Каза, че има да ти казва нещо спешно – отвърна Виктор Демона, съквартирантът.

 Той също беше от бандата, заедно с другия му съквартирант, Симеон. Те се занимаваха с “нелоялни клиенти” спрямо шефа им. Фантомът се упъти към седалището. Там шефът му, на име Марио, седеше и го гледаше изпитателно.

-         Здравей, Георги, настанявай се – поздрави го.

-         Какво става? – попита Фантомът.

-         Знаеш ли, ти и Тихомир, лека му пръст, ми бяхте най-добрите играчи – започна Марио. – Не мога да допусна, вторият, живият да мери улиците с главорезите. Оттук нататък си дясната ми ръка и искам да присъстваш на всяка сделка, а що се отнася до парите, делим на две, по братски.

 Фантомът се изненада:

-         Значи, ставаме бизнес партньори – обобщи той.

-         Значи, да – потвърди шефът.

Фантомът побърза да се похвали пред другите си колеги. Всички го приеха радостно и го отпразнуваха. По някое време на нощта телефонът му звънна, беше Ива.

-         Какво правиш? – започна тя.

-         Лафя си с приятели – отвърна Георги.

-         Искаш ли да излезем? – попита Ива.

-         Да, може – отвърна Фантомът.

 Те излязоха и продължиха да излизат. Така с течение на нещата тяхното привличане се превърна в любов и двамата не можеха един без друг. С растежа на чувствата се затягаше и примката на врата на Георги спрямо подземния свят. Там нещата се объркваха с всеки изминал ден.

 Един ден телефонът на Фантома звънна, беше Симеон:

-         Ела да видиш нещо – започна направо.

 Георги затвори и тръгна към уговореното място. Те се срещнаха на паркинг, където Симеон показа как собственият им шеф върти далавери с противниковия лагер.

-         Мамка му, какво му става – ядоса се Георги.

-         Това означава, че ще продава целия отбор – обясни си Симеон.

-         Да – погледна го Фантомът. – Няма да позволя да ни елиминира и да разруши това, за което Тихомир се бори със зъби и нокти.

-         Какво ще правим?

-         Ще се отбраняваме – заяви Георги.

 Да, щяха да се отбраняват, само че не беше толкова лесно, защото вместо да ги избият всички наведнъж, враговете ги требеха един по един. Фантомът и останалите бяха много объркани, погребаха повечето верни приятели. Усещаха, че краят им е близко. Георги имаше и друго за мислене, възлюбената си Ива. Не можеше да я задържи, защото не дай си боже да станеше нещо с нея в тия опасни среди. Мислеше за най-безболезнения начин и той беше да замине с хората си. Реши да е в Испания и да не губи много време. Веднага щом завърши, стегна куфарите. Ива го изпрати с насълзени очи.

-         Обещай ми, че ще се върнеш? – плачеше тя.

-         Обещавам, че ще се върна за теб – сърцето му се късаше, защото я беше държал далеч от всичките истории и много добре знаеше, че няма да се върне.

-         Обичам те – бяха последните ù думи, които разплакаха Фантома.

 Той отиваше някъде, сам не знаеше къде и единственото нещо, за което мислеше, беше Ива. Не можеше да си я избие от акъла, но преценяваше, че е за добро да го изтрие от паметта си. Георги беше обречен с предателството на шефа си, но момичето можеше да живее нормален живот, далеч от разправиите. Замисли се, че не иска да ù причинява това и че не иска да страда заедно с него. Затова я остави, макар че сърцето му щеше да изхвърчи от гърдите му. Утеши се с това, че като всичко се оправи, ще може да си я върне.