Връщам се в коридора, но Елиза я няма. Втурвам се през широко отворената врата. Скачам през три стъпала надолу по стълбището, но от нея няма следа и на улицата, която оглеждам и в двете посоки. Не мога да повярвам, че така бързо успя да изчезне.
Качвам се в колата и нареждам на Филип да кара бързо към следващата пряка. Усещам, че въздухът не ми достига. Разхлабвам вратовръзката си и отдавайки се на гнева си, започвам да ругая на глас.
-Всички жени са кучки. Отначало се правят на недостъпни, а когато постигнат целите си, искат да те направят на глупак. Това, обаче, няма да го бъде.
Неочаквано гневът ми се пренася към Филип. Този човек и друг път ме е вбесявал, както и в момента, гледайки ме в огледалото с безизразните си очи , сякаш нищо не разбира. Макар, че му бях наредил да следи неотлъчно Елиза, той и в този момент се прави на паднал от Марс.
-Филип, Елиза избяга, ти не видя ли накъде?
-Не ти плащам да четеш вестници, а да си отваряш очите!
Не искам да слушам повече този човек. Тряб ...