-Мария,ти си болна,все още не си се излекувала,аз също искам той да е жив, но смъртта идва неочаквано, тя не пита кога трябва да напуснем този свят, съжалявам...
- Спри! Не продължавай, ти не си ме познавал достатъчно. Или, може да не си искал да ме опознаеш такава, каквато съм. Не разбирам как си могъл да повярваш, че някога съм изгубила разсъдъка си, та нали аз винаги съм осъзнавала постъпките си, защото ако не съм ги пресмятала в съзнанието си, то тогава това нямаше да бъда аз.
-Но ти уби човек!
- Не казвай нищо повече,нещо е станало с теб?Това не си ти или може би не...
Мария извърна лицето си и тогава я видя да стои в другия кай на алеята.
-Тя какво прави тук,защо е дошла?
- Всичко в този свят се променя, животът също! Никой не може да предвиди бъдещето. Аз те обичах, но може би не съм те обичал достатъчно! Не зная как допуснах всичко това да се случи, но днес след като виждам как страдаш, душата ми се разкъсва на парчета, защото ти пресмяташ настоящието в съзнанието си и го свърз ...