Любовта ни събра
Пиех си спокойно кафето и мислех за днешните дизайни. Кройките бяха хубави, а платовете-невероятни. Самите модели бяха просто уникални. Да, определено обичах работата си и бях щастлива, но нещо винаги ме измъчваше. Празнината в сърцето ми, да, точно тя, все още беше просто болезнена дупка в сърцето, която боли и болката нараства всеки ден. Изпих и последната глътка от кофеиновата ми дневна доза. Бутнах порцелановата чашка настрана и станах от бара на ресторанта. Когато се обърнах се случи нещо неочаквано. Всичко ми причерня и погледът ми се фокусира само върху мъжа, който стоеше прав на няколко метра от мен. Сърцето ми спря за миг и после ускори ударите си неузнаваемо. Това беше той! Наистина, не можех да повярвам на очите си, след толкова много години. Двамата се бяхме променили, но сърцата ни се познаха. Очите ми се наляха със сълзи, но си обещах, че няма да пророня нито една, обещах си го, още в онзи момент, когато за последно срещнах погледа му. Мозъкът ми изключи, ...