Людмил и другите
Глава единадесета
По матираните стени на душкабината хиляди капки вода се стичаха като течни перли. Силуетите на жена и мъж се очертаваха сред облак от водни пари. Ръце преплетени, устни сляти в безкрайна целувка, тела притиснати едно към друго и обливани от топлата вода на душа. Тя се промъкваше между гърдите им, галеше настръхналите й гърди, а телата им тръпнеха от страст и желание.
Новогодишните празници бяха отшумяли и Людмил отново беше приет в болница. Състоянието му ставаше все по-тежко. Вече отказваше да става. По цял ден лежеше безмълвен и неподвижен. Леко оживление настъпваше само когато Анелия идваше да го види. Носеше му домашна храна, вестници и книги. Стоеше до него с часове, говореше му, молеше го да стане да походят по коридорите, но той отказваше. Дойдеше ли времето да си тръгва, той ставаше агресивен и злобен, обиждаше я и упрекваше, че го изоставя. В лицето на всеки лекар, който идваше да го види, той виждаше любовник на жена си. Анелия си тръгваше р ...