Не бях образцов студент. Бях умен и така компенсирах пропуснатите лекции. Знаех, че студентството е веднъж и е шанса ми "да си поживея". И си живеех. С цяла банда копелета на същия акъл. Броени месеци след пристигането ми в столицата станах част от мебелировката на "Бразилия" и на повечето култови кръчмета. Усилено учех бридж и покер, заедно с дискриптивната геометрия. И до сега се чудя, как съм успявал да зубря, да правя секс и да играя карти денонощно, почти без да спя. Животът ми се въртеше в бясно темпо. Постоянно потеглях някъде на стоп. Изживявах се като герой на Керуак. Свирех рок. Още в десети бях сменил цигулката с китара и пръстите ми бяха хванали мазоли от струните. Това бях аз - царя на купона. Мил и забавен сладур. Момичетата с които спях ми бяха приятелки. Никоя не съм нагрубил. С никоя не съм късал. Тихо и спокойно си отиваха. Идваха други. Може би съм тъгувал. Може и да съм плакал. Вероятно да, но оживявах.
Към края на втори курс се чувствах като риба във вода сред студ ...