ПЕЦО
Пецо бе сиромах човек, който си изхранваше многолюд­ната челяд с кираджилък. Двете дръгливи кравички и дърве­ната кола му бяха единствения капитал. Един ден отишъл да кара сено. Докато товарели сеното, едната му крава влязла в люцерната и се напасла добре. Когато Пецо я видял било къс­но. На другия ден умряла. Отишъл Пецо в кръчмата да удави мъката си. В това време влязъл Сърбино, също кираджия, но с волове и желязна кола. Седнал при Пецо, поръчал си юз вино и му казал поучително:
- Не ядосвай съ Пецо! Господ си знаа работата! И от опин­ци има нужда!
ДЖАМБАЗИТЕ
Пецо решил да продаде останалата крава и с парите да си купи магаре и коза. Изкарал я веднъж на пазар, дваж, триж, но никой не я поглеждал. Последният път при него дошъл някакъв джамбазин, който го попитал продава ли кравата. После Джамбазина започнал да хвали кравата. Явили се ку­пувачи и започнали да наддават. Пазарът бил станал, когато Джамбазина видял, че Пецо си повел кравата у дома. Настиг­нал го и ядосано попитал:
- ...