Нощта завладява всичко наоколо...
Тъмна и непрогледна - като душата ми...
Но всичко е за кратко.
После идва зората, новият ден - красив, завладяващ, светъл - като усмивката ти.
И аз продължавам напред с нови сили.
Сили, дошли незнайно откъде.
Може би от твоята лъчезарност.
От необятната красота на твоята душа.
Душа на ангел, паднал от небето.
Наранен, нуждаещ се от помощ.
Помощ, която, надявам се, си видяла в мое лице.
Лице, което отдавна не се бе усмихвало. ...