На атинската метростанция Синтагма две млади жени шумно се прегръщаха и целуваха. Говореха високо и възбудено на български. Хората се обръщаха и ги зяпаха с интерес. Невена и Ани. Ани беше атрактивна, естествена блондинка, стройна, около 36-годишна, излъчваща самочувствие и магнитни вълни на привличане в радиус от минимум 50 метра. Сиво-сините ú очи шареха наоколо и нищо не изпускаха, устата ú не спираше да говори, беше като шевна машина. Работеше вече десета година в Гърция като домашна асистентка. Много държеше да е асистентка, а не помощничка. Беше накичена със златни бижута и облечена с хубави дрехи. Миришеше на марков парфюм. Невена беше пътувала цял ден с луксозен автобус, на два етажа, с климатик и голяма табела най-отпред – София-Атина. Пристигна надвечер в гръцката столица. После едва намери метрото и тази спирка. Била най-известната. Не знаеше никакъв чужд език, освен бай и тенку, да не говорим, че гръцките букви направо я подлудяваха. „Най-после...” - въздъхна с облекчение Н ...