В това време Ани се появи с гръм и трясък на вратата в хола и стресна Невена. Носеше огромен сребърен поднос, върху който беше наредила две големи порцеланови чаши с горещо и ароматно кафе, студено прясно мляко в стъклена каничка, нарязани, в чинийка на парчета, банани и портокали. В друг съд бе изсипала кроасани и сухари.

- И хич ли няма да пушим? – невярващо попита Невена и с нежелание затвори албума. Знаеше, че Ани пуши като комин.

-         Сега не! – отсече тя - По-късно ще запалим и то по две наведнъж, но за сега все още могат да дойдат на проверка. Не трябва да има никаква миризма на цигари. Не искам да си навличам неприятности. Идват, когато си поискат и трябва да бъдем на ниво. Денди е много важна личност...

-          А може ли да го видя? – с все по-нарастващо любопитство попита Невена.

-         Още не, тази вечер стана късно за него, а и не съм го подготвила за теб, само му казах, че ще идва една моя приятелка от България, най-добрата...

-         Защо, да не би да е някой проклет старец и после да те яде заради мен, ако е така, хич не ми и трябва да го виждам. – Невена започна истински да се притеснява.

-         Глупости, той е такава душичка, малко е глух и все говори високо, не ме ли чуваш, че и аз крещя с него, но иначе си лежи кротко през цялото време. Така е от доста години след инсулта.  Е, раздвижваме се, ходим по 10 минути дневно с проходилката из къщи. Освен това идват и му правят разни масажи. Има си личен лекар и сестра, които следят здравословното му състояние. Бил е много богат и уважаван човек на времето – притежавал е банки, построил е цяло училище за изкуство, говорят, че половината Пирея е била под негов контрол, имал е четири хотела, тази цялата кооперация още си е негова, събирам наема от квартирантите, а освен това той все още имал акции в две банки и получавал дивиденти от тях... - започна Ани, но Невена я прекъсна.

-         И хич ли няма една роднинка, която да се грижи за него? –  не можеше да повярва, че старецът няма никакви близки.  „Толкова пари, пък да няма никой при него?! Как ли се е уредила Ани тука?!”. – не преставаше да се чуди Невена. В интерес на истината Ани и в България си беше доста оправна, работеше все на каса в оборотни магазини и винаги беше с пет минути напред в сметките от всички, за разлика от Невена, на която мозъкът ù се парализирваше само като видеше пари. 

-         Абе, тя е дълга история, за съжаление няма. Всички са измрели. Жена му първа е умряла, била е доста млада, нямала е и четиридесет години, получила кръвоизлив в мозъка. Денди много трудно го е преживял, защото много я е обичал и повече, не само че не се е оженил за друга, ами изобщо друга жена не е погледнал, въпреки че много му се натискали. Двамата му сина са умрели, а и двама от внуците му взеха, че умряха преди две години. Единият от синовете му е починал от рак, платили са над 250 000 евро да го спасяват в чужбина, а по-малкият му син е починал от наркотици. Дендито гони стотака. Не зная точно на колко години е и май никой не знае. Ох, сестро, притеснявам се, че може всеки момент да умре и пак ще трябва да си търся друга работа... – угрижено и повече на себе си продума Ани. Изведнъж се сети нещо и оживено подскочи:

-         Невенче, обадих се на две наши сънароднички, много са свестни и изпатили жени, че ще идваш, казах им, че си ясновидка № 1 на България. Ще ти платят, имат пари, тамън ще изкараш някое и друго евро. Знаеш ли колко взимат тука гръцките ясновидки? Бедна ти е фантазията, сестро...

-         Не! – подскочи като ужилена Невена. – Не мога!

-         Я пък ти, к'во ти стана?! Как така не можеш? – очите на Ани щяха да изхвръкнат от изненада. Беше забелязала, още на спирката на метрото, че Невена уж радостна го раздаваше, но е някак затормозена, нещо я мъчи и не е онова лъчезарно и жизнерадостно момиче, което познаваше. Нещо криеше, но по-късно сигурно сама щеше да ù го каже. Невена не беше от тия дето се правеха на важни. Най-вероятно Нещото все още не беше за казване.

-         – Невенче, сестро, да не би да ти е изчезнала дарбата или си я забравила в България? Не мога да повярвам... – опита се да се пошегува Ани.

-         Не, не ми е изчезнала, нооо...всъщност имам духовна забрана, сестро!- изтърси неочаквано Невена.

-         Това пък какво е? Откъде го измисли?! За първи път чувам, че има такова нещо – духовна забрана?!

-         Амии... има, всичко има. - изпуфтя Невена и някаква сянка премина през лицето ù. Машинално пое към чашата с кафето и отпи. Не беше казала истинската причина на Ани за идването си в Гърция. Само я беше помолила да ú намери спешно някаква работа, че имала проблеми.  Знаеше, че винаги можеше да разчита на нея, пък и нямаше никакви други познати, на които да се опре в чужбина. Вярно е, че Ани си беше малко шменти-капели, обичаше да преувеличава и съчинява доста неща, но иначе беше много добра и отзивчива по характер. Нали си бяха от една махала, та много добре се знаеха. 

-         И к'во сега? - с помръкнал ентусиазъм и огромно разочарование промълви Ани. - А аз имах толкова много неща да те питам, и то за мене, а ти откъде я измисли таз... ъъ... духовна забрана...

-         Добре де, питай, сестро! – не издържа Невена. Не можеше да откаже на приятелката си, която явно не беше спала да мисли какви въпроси да ù зададе, а и нали щеше тепърва да ù помага в живота.

-         Амии, поне да знаех денди още колко време ще бъде жив?! Е, то си е Божà работа де, ама какво ще правя после, ако вземе утре се гътне и гушне букета, не вярвам да живее с орлите... все пак не е първа... ъъъ... старост.

-         Няма да е скоро, сестро, - увери я с категоричен глас Невена – виждам го поне още две годинки да е жив и ще се гледате, а после ще си намериш друга работа, още по-хубава и по-лека.

-         Ох, знаех си аз, че си ми душичка, затова си те обичам, а за мене какво виждаш в личен план, ах, да, забравих, че имаш забрана Отгоре, амии... друг път ще ми кажеш с подробности, нали, -  Ани изведнъж стана весела и продължи със семейната сага с неувяхващ ентусиазъм. - Едната от внучките му  почина от свръхдоза, миналата година, ей там са я намерили на пейката в парка, а също и другият му внук почина от свръхдоза. Останали са живи само двама от преките му наследници - по един внук от двамата сина, единият от тях е женен за англичанка, а другият...

-         Ох, чакай, спри за малко, много сложно стана, - прекъсна я Невена, не ù се слушаха такива тежки истории, но не забравяше, че все пак беше гостенка и трябваше да поддържа някакъв разговор. - Я пак започни отначало, но по-бавно - кой, кога и от какво е умрял, че нещо ги обърках. „Ама че лаф заформихме” – каза си на акъла тя. Нали точно заради един такъв беше пристигнала чак до тук. Невенината история беше къде-къде по-актуална и по-пикантна в сравнение с историите, които разказваше Ани. Но Ани не знаеше това, а и нямаше откъде да го знае, освен ако Невена не ú го разкажеше. И какво да ù каже: „Преспах случайно с един непознат, за което цяла България научи и не само това, ами десет минути след като съм си тръгнала от неговия офис, той взел, че се преселил в отвъдното, арестуваха ме, разпитваха ме, обвиниха ме и в незаконно упражняване на професия, за която имам дарба, но нямам патент, защото няма откъде да взема пари да си го платя и... ох, не е сега момента да ги разправям тези нещо.”  По-късно щеше да ù разкаже всичко, но точно сега нямаше сили.

-         Амии, той е имал двама сина, знаеш, че жена му първа е умряла, - пое дълбоко въздух Ани и започна отново - Той знае само за единия си син, който е починал от рака. За другия син, който е починал от наркотици, не знае. Знае за единия внук, че е умрял, но за внучката не знае. Спестяваме му нещата – фифти - фифти. Само ме пита кога ще дойде Андреас, синът му. Къде била Харула, внучката, че не идвала. Всеки ден го лъжа, че Андреас има много работа в чужбина и е много добре, че всеки момент ще дойде, а Харула чете много за изпити, голяма отличничка е... ииии... вече и аз не знам какви да ги къдря, сестро... бактъм от лъжи... Но така ми е наредено от неговия доктор, да не му казвам за тях, защото сърцето му нямало да издържи, а питаш ли ме аз как издържам да ги лънгуря всеки ден дебели...

      „Същата си е както винаги. Изобщо не се е променила. Сигурно хич не ú е лесно, все пак това са толкова години, все сама да се блъска в живота, а и бившият достатъчно я беше бил и блъскал по главата от ревност, но ето, че сега е добре - изпраща редовно пари на майка си, дъщеря ú расте кротко и добро момиче, справя се с учението, ходи с хубави дрешки и расте същата хубавица. Дано и аз да имам късмет да си намеря подобна работа като нейната.” – така си мислеше Невена и каза на глас, просто за да каже нещо:

-         Хмм, значи и богатите плачат...

-         Ами, плачат я, то и ние плачем, сестро, ама нас никой не ни пита, а да не говорим, че и нищо не ни спестяват, особено за гадните работи...

-         Сега какво ще правим с мен? – прекъсна я със свито сърце Невена. Ани наистина беше с неизчерпаема енергия. На Невена започна да ù се завива свят от многото приказки. - „Сигурно иска да си навакса с българска реч, не бива да я прекъсвам, но тя и със дядото не спират да се надвикват по гръцки.”

-         Амиии, обадих се на един грък, наш човек е, говори български, казах му за тебе, уредил ти е работа на един от островите като за начало, аз знаеш също така започнах, въпросът е да се закачиш за веригата, да те качим на влака, така да се каже и стъпка по стъпка ще действаме...

-         Ани, само на теб разчитам - с благодарност я погледна Невена.

-         Разбира се, че можеш напълно да разчиташ на мен, а още ли действа онази забрана, Отгоре де, че да те питам нещо баш лично, ако не ти разрешават няма да те питам, 'щото тука имам връзка с един грък, даскал е по философия или социология, нещо от тоя род, ергенин е, някъде около четиридесетгодишен, много интелигентен, възпитан, гърците знаеш всичките до един са такива. Та този господин страшно много ме обича и държи за мен. Срещаме се от известно време, много философски работи научих от него и сума ти книги изчетох по негова препоръка, например за взаимоотношенията между мъжа и жената, за него жената е най-висшето и най-скъпоценното нещо в тоя живот, та искам да ми кажеш, ако ти разрешат Отгоре, дали нашата връзка е кармична или не, ако не можеш, не ми отговаряй сега... – Ани доста беше хлътнала по новата си любов.

     Невена уморено затвори очи. Видя човек, но беше с маска на лицето. Помъчи се да го види по-ясно, но маската беше плътна и непроницаема. Имаше разни хора около него, но и те бяха с маски на лицата. Не можеше да ги разбере дали са мъже, жени или деца.

-         Виж какво, Ани, вашата история още не е приключила и скоро няма да приключи, зависи само и единствено от теб, но да знаеш, а и преди съм ти го казвала, че ти се пада да срещнеш друг човек, стабилен, но на по-късен етап. Ще бъде по-възрастен, но много ще държи за теб. Много ще те обича и най-после ще бъдеш щастлива. А този господин, за когото ме питаш в момента, не го виждам ясно, крие нещо и мисля, че не е искрен до край с теб.

-         Е, ти направо ме разби, направо уби коча с лопатата, в какъв смисъл не е искрен, той е толкова честен като човек, ще те запозная лично да се увериш в това... – Ани беше много разочарована, направи отчаяна физиономия, нацупи се и започна да раздига нервно масата. Излезе от хола, отиде в кухнята и бързо се върна с натурални сокове. Решиха най-после да запалят цигари. Вече беше след полунощ и нямаше опасност да дойдат на проверка. Само след 5 минути на Ани ú беше вече минало и отново се смееха за стари общи познати. Заспаха чак на разсъмване.

      Невена трябваше да напусне къщата след сън от около два часа. Не биваше да я виждат там през деня. Можела да се върне най-рано след 6 часа вечерта. Такъв беше инструктажът на Ани. Ако през това време Човекът за работа пристигнел, Ани щяла да ú звънне по джиесема.

     Целият ден Невена го изкара в разходки и зей пазар, като от време на време почиваше на сянка в парковете. Имаше сандвич от Ани, гръцки бисквити, бутилка с минерална вода, 50 евро от Петър за зор заман и огромни очаквания с надеждата, че най-после и при нея нещата ще тръгнат. Само трябваше Човекът да дойде и да я вземе.

♥♥♥