Вече трети ден Невена обикаляше безцелно улиците на Атина. Безделието и безпаричието започнаха да ú натежават. Началната еуфория, че хубавата работа само нея чака, бавно започна да я напуска. Не ú беше хубаво на душата и лъскавите витрини вече не я привличаха. Дори не ги поглеждаше. Какво да ги гледа, само да се дразни. Нямаше пари, нямаше работа и кой знае какво тепърва още ú предстоеше. Беше цяла лудост от нейна страна да тръгне в чужда страна без договор за работа и да разчита на помощта на приятелката си. Че тя Ани да не би да раздаваше служби наляво и надясно. Какво зависеше от нея? Да не е кметица на Атина?! Беше се уредила за себе си, но това не означаваше, че същият късмет ще споходи и нея. Малко късно ú идваха тези прозрения, но нали всички заминаваха в чужбина. Беше нещо нормално хората да си опитват късмета в чужда страна. Не, не трябваше да допуска негативни мисли да я обсебват. Трябваше да си мисли само за хубави неща. Всичко щеше да се оправи. Нямаше начин да не се оправи ...