Втора година Невена се грижеше за баба Елена. Началото беше отчайващо трудно, но неволята ги накара бързо да свикнат една с друга, а с времето дори се привързаха по някакъв особен начин. Елена се оказа жилаво бабче, отдавна прехвърлила седемдесетте. Цял живот не беше работила, а мъжът ú се споминал отдавна. Имаше само един-единствен син, който идваше често да ги навестява. До преди няколко години ú нямало нищо, сама се обслужвала, но изведнъж започнала да се държи странно – губила се в градчето, а когато една нощ я намерили да спи на пристанището, близките ú разбрали, че не могат повече да я оставят без човек, който да се грижи постоянно за нея. Понякога се случваше да не познава сина си, взимаше го за неин далечен братовчед и започваше да го гони още от вратата. Нали беше с добро и милостиво сърце Невена изпитваше състрадание към тази нещастна и объркана жена, която не беше виновна за сегашното си състояние.
„Господи, що за свят? - мислеше си Невена – На Ани дядото и на 100 години пит ...