Nov 7, 2010, 2:04 PM

Маг Навона, част 15 

  Prose » Novels
1450 0 23
6 мин reading

      Димитри удържа на думата си и пристигна още същата вечер с голям книжен пакет. Баба Елена кротко похъркваше в съседната стая след две дози Узоприм. Гостът внимателно разопакова порцеланова бутилка метакса, добави два големи тоблерона, три лъскави кутии цигари и червена запалка. Помоли Невена за лимон, лед и сода и с удивителна сръчност забърка две коктейлни чаши гръцко мохито. След дълго ровене извади от вътрешната страна на якето си четири джиесема и ги сложи на масата. Невена малко се смути от бройката им, но нищо не каза. От своя страна сервира предварително подготвените ядки, плодове, сокове и кафе. Седнаха един срещу друг, чукнаха се с чашите за наздраве и запалиха дълги цигари. Разговорът вървеше непринудено и с лекота. Имаше нещо повече от органична химия помежду им. Въздухът бе наситен с любовни йони, а когато погледите им се засичаха проблясваше високоволтова дъга. Всичко беше въпрос единствено на часове. И последната преграда се стопи, когато разбраха, че са родени в една и съща година и в един и същи месец. За малко да излязат и астрални близнаци. Господи, колко много съвпадения!

     Димитри се оказа много мило момче и невероятен събеседник. Родителите му починали при катастрофа още когато е бил малък,  нямал брат или сестра, отгледан е от роднини. Невена разказа, че тя също е единствено дете, загубила е баща си, когато е била на три годинки, но имала майка. Пристигнала е в Гърция преди две години да си опита късмета.

    След като повториха коктейлите и пак се чукнаха за наздраве, Димитри, ни в клин, ни в ръкав, откровено ú призна, че не разполагал с много свободно време и нямал личен живот. Последва неловка пауза и той продължи вече с тих и сериозен тон, че животът му бил посветен на най-справедливата и благородна кауза - запазването на Световния мир. Невена го погледна озадачено. По най-простия начин той ú обясни, че навсякъде по света имало много лоши хора, които непрекъснато се обединявали в тайни организации, чиято единствена цел била да подклаждат военни и терористични действия и да избиват невинни хора. С видимо колебание, прикриващо вътрешно напрежение, той запали нервно цигара и си отсипа чиста метакса. Животът му бил много труден, преминал е по острия ръб на бръснача, чувствал се преждевременно остарял, а е само на 28 години като нея.  Всеки момент можели да го изпратят в някой от четирите краища на света (погледна с досада четирите джиесема) да изпълнява секретна операция. Нямал друг избор, защото такава му била професията - завършил е Специализирано училище за Висш шпионаж и работел като таен агент към гръцките спецслужби - Радикален отдел. Живеел в друг свят, паралелен на нормалния. Световният мир се поддържал от шепа хора, които живеели инкогнито и той бил част от тях. Разбира се, това е строго секретно и даже съжалявал, че е започнал този разговор, но напоследък вече не издържал, много започнали да му тежат световните тайни. Какво не би дал за късче нормален живот, как жадувал за миг спокойствие, дом, уют и деца. Невена кимна в знак на дълбоко разбиране и съпреживяване. Напрежението растеше и тя също си наля чиста метакса.

     Покрай изпълняването на различни секретни задачи Димитри се е запознал с най-влиятелните хора в света. Без да иска е научил много неща за личния им живот. На Невена зениците се разшириха от вълнение и нескрито любопитство. Професията му на таен агент изисквала огромна психическа и физическа издръжливост и постоянна бойна готовност.  Не случайно имал чин седма степен. Тайните агенти по света били на степени в зависимост от секретността на операциите, които извършвали. Седма степен била най-висшата. Показа ù огромен белег на дясното си рамо - спомен от последното учение.  Един ден ще напише книга с мемоарите си, но задължително под псевдоним. Ще бъде бестселър, защото никой до сега не е имал смелостта да опише живота на съвременните висши шпиони. Невена забрави да си тръсне цигарата и той внимателно, за да не я стресне, ú обърна внимание за това.

     Та този белег получил през една нощ, когато неочаквано и тайно излетели с военен самолет над Атлантическия океан. Със заповед са ги накарали да скочат в океана. Ей така, без парашути, само с хладно оръжие. Осветявали ги отгоре с прожектори. Всичките му колеги били изядени за части от секундата от акулите. Водата около него започнала да кипи кърваво червена, но само той единствен оцелял благодарение на хладнокръвието си. Някаква огромна акула се опитала да откъсне рамото му, но той я убил с ножа си в предсмъртна схватка.

     Невена беше притаила дъх и не смееше да мигне. Представяше си цялата картина – червеният от кръв океан, виковете на момчетата и зловещият шум на кръжащия отгоре самолет и неговите адски светлини.  „Господи, нима има такива благородни професии и толкова истински мъже?!” -  Знаеше, че съществуват тайни агенти, но никога не е мислила, че ще седи на маса точно с такъв, че той ще бъде толкова красив и ще хареса точно нея. Нямаше и капка съмнение, че най-после е намерила Човека, за когото би направила всичко. 

     Димитри сякаш не забелязваше нейния възторг и удивление. Беше се загледал в една точка настрани и продължи с кошмарните си спомени. В последния момент са му спуснали спасителен пояс отгоре. Бил припаднал от болката и когато дошъл в съзнание се намерил целият обинтован с гипсирана вдигната дясна ръка като за поздрав. Не знаел в коя държава и в коя клиника се намира. Някакви медицински сестри като Наоми Кембъл се грижели за него.  Успял с много мъка да стане от леглото, с патерица под лявото рамо и да погледне през прозореца. Не можел да повярва на очите си – отсреща бил Белият дом и Президентът на Америка правел сутрешния си джогинг с петима бодигардове. Нали дясната му ръка била гипсирана като за поздрав и Президентът както си тичал неволно вдигнал глава към неговия прозорец, забелязал го и също му махнал с ръка. В продължение на един месец всяка сутрин така си махали. Един ден Димитри получил покана за кафе в Овалния кабинет на Белия дом. Поканата била лично от Президента. Не можел да му откаже. Президентът се оказал много мил и приятен човек. Посрещнал го изключително любезно и му казал, че се е запознал лично с неговото досие и е безкрайно впечатлен от блестящата му биография на герой. Предложил му да го наеме за бодигард. Все още чакали окончателното разрешение от Шефа на ССС - Световни Секретни Служби, на който Димитри е тайно подчинен.  

     Невена беше обездумена до безкрайност. Пулсът ú беше учестен над 120 удара в минута, а сърцето ú беше заседнало в гърлото. За първи път в живота си виждаше истински герой. Нямаше какво да добави от нейна страна. Каквото и да кажеше за скромното си съществуване, то щеше да бледнее на фона на неговия невероятен героизъм. По-късно се любиха. Беше много мил с нея и я обсипваше с нежни и изгарящи целувки по цялото тяло.

     На сутринта за довиждане я целуна три пъти - по челото и  по клепачите, помоли я много да се пази, да не се преуморява с грижите за бабата и да не се притеснява за него. Трябвало да замине за един месец до Нова Зеландия – някаква спешна и свръхсекретна задача. Сам не знаел как ú споделя всичките тези неща. Имало нещо в нея, което го карало да вярва, че тя никога няма да го предаде. Невена го увери, че нищо няма да излезе от нея. Вече се беше запалила и вътрешно гореше от желанието и тя да допринесе с нещо за запазването на Световния мир. Разбраха се, че само да си дойде жив и здрав от последната тайна операция, никога повече няма да се разделят и ще бъдат винаги заедно.  Откакто е видял Невена почувствал, че някаква празнота в живота му се е запълнила, чудел се как е живял досега без нея и повече никъде нямал да заминава. Само веднъж да се върне, щели да се оженят и кой знае, можело да го изпратят да работи на някое по-спокойно и тихо местенце, може например бодигард към гръцкото посолство в София. Думата му се чувала из всички тайни служби по света. Известно време е бил бодигард и на Папата. Всички във Ватикана го познавали. Но за Папата ще ú разправя следващия път. Само да се върне жив от последната си мисия. Невена обеща да го чака и без това вече нищо друго нямаше значение за нея.

 

 ♠♠♠

© Ивон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Лошо нещо, да познаваш истината за хората, а сам да правиш толкова грешки...
    Интересно повествование. Четох с интерес. И в прозата си много добра, Ивче!
  • Нели, Ронда, благодаря и на вас!
  • Бях там на острова с твоята Невена, Ивон !!! Благодаря ти!
    Поздрави
  • Успя да ме изненадаш, наистина!
  • С поздрав, Маги!
  • как интересно се заплете историята на Невена...
    и колко наивни могат да бъдат хората...
    сърдечен поздрав, Ивон.
  • Благодаря, Цоне, ми то живота е кой кого ще омае!
  • Ти мене ме омайваш както Димитри Невена,за каквото и да разказваш,и аз те чета без да мигна!!!!
  • С поздрав за Любо и Мариан!
  • Поздрав Принцесо ...ти направо ни заби ....ама ги заплиташ....възхищавам ти се...Поздрав !!!
  • Благодаря на Стефка, Петя и Борис! Маг Навона си намери своя Маг!
  • Тоя Димитри... Том Круз е бледо актиорче в сравнение с него! Направо е омагьосал Венчето... ама и ти си виновна!
  • Супер интересно ми стана! Сега с "тези колети"...са го върнали вече в Гърция. Давай,Ив
  • С поздрав за Плами и Водолея!
  • Поздрав, Ив!
  • И после падането отвисоко е толкова отрезвяващо... да видим в продължението...
  • Илко и Роси, благодаря ви! Тя човешката наивност е като глупостта - не ходи по гората!С поздрави!
  • С Илко! Поздрав!
  • Антонио, Вита, Енена, с най-сърдечни поздрави!
  • Дори да няма коментар от мен ,да знае6 че няма да пропусна ни6то твое, а Невенка ми е на сьрцето легнала
  • Още един Джеймс Бонд...Поздрави!
  • Жари, Вале, благодаря, че се отбихте!
Random works
: ??:??