Но сега, на сутринта, се чудеше кой всъщност беше този господин, който така сладко хъркаше, та чак се давеше в леглото. Вчера го беше видяла за първи път. Чул за дарбата ú и я помоли да му гледа. Разпитваше я за бизнеса си, за любовницата си, а после ú предложи да отидат на заведение, защото имал някакво специално предложение за нея.
„Ами сега, ако се събуди как му беше името?!” Не знаеше как да се обърне към него? Невена лекичко се изсули от леглото и отиде гола в хола. На черна мраморна маса се кипреше половин бутилка някакво уиски, няколко чаши, съд с разтопена вода за лед със сребърна щипка потопена в него, отворени кутии севън ъп и фанта, опита ги - топли и изветрели, но хич не бяха лоши, беше много жадна. Имаше пълен с фасове кристален пепелник и две празни кутии цигари. Избра си един по-голям фас от пепелника и го запали. „Името му, как му беше името? Ах да, май че беше Бъзуков, не, не беше ли Гъзуков, ох, не, сигурно ще е някой Бузогъзов, много важно, майната му...” Главата про ...