Отново се върна към предишната вечер. На отрезняла глава умът ú започна трескаво да работи. За какво ù беше да ходи на тази тъпа кръчма и да олеква за едното ядене и пиене? Специалното предложение? Ще я правят духовна наследница на Ванга?! Че то такива наследници днес взеха да се люпят като пилци. Тя не се чувстваше такава, а и никога нямаше да бъде. Хората твърдяха, че имала дарба и много познавала, а тя се чувстваше се като най-обикновено момиче с най-нормални мечти. И защо ù трябваше да спи с този бухал? Заради сладките му приказки за Италия? Не помнеше как са дошли до тук - с кола или пеша? Нямаше спомен и какво са правили снощи. А може би просто я беше харесал като бройка и решил да си допълни тефтера. Дали пък той нямаше някаква полза от нея, едва ли?  Та той си имаше всичко и която си пожелаеше, само да кихнеше. Снощи всички му се натискаха на масата. То не бяха кючеци, то не бяха гюбеци. А тя се чувстваше най-великата измежду тях. Ужас!  Каква глупачка излезе само! Кой ще ти даде работа в днешно време с офис, реклами, че и чак по телевизията да я показват, ей така без нищо? И ще я водят в Рим, Берлин, Токио, Париж, дрън-дрън. И тя взе, че му се върза като първа идиотка. Да се е влюбил в нея от пръв поглед? Стига се е правила на наивна. Докога ще вярва на мъжете?   Беше чула, че е много богат, имал строителен бизнес, с много фирми,  много коли, хотели, апартаменти, любовници и естествено съпруга с големи деца, а можеше и внуци да има. Те богатите имат много роднини. За какво му е тя - беднячката Невена? В този момент от спалнята се чу дрезгав сънен глас, от който тя подскочи:

-         Навона, скъпа, къде си, моя сладка катеричке?

-         Ъъъ, тук съм, скъпи, (вече за нищо на света не можеше да си спомни името му), ъъъ , па-па, патенцето ми, гу-гууу... - започна гузно Невена и приседна рошава и мокра до него по хавлия. Току-що беше излязла от банята. Имаше разни техники във ваната, които тя не разбираше и беше успяла що-годе да се измие права със студената вода пред ваната с подвижния душ. Трябваше ú сума ти време докато разбере как работят тези джаджи, а топлата вода така и не можа да изчака.

-         Много рано си се събудила, моя сладка Навона? – каза Човекът, като натъртваше на новото ú име от снощи и я плесна по мокрото рамо.

-         Да, дарлинг, чо-чооо, биии-бип, би-бииип... - все по-глупаво се държеше Невена. Беше се отказала да се пъне за името му, реши поне да бъде любезна и го натисна палаво с върха на пръста си по нослето му. Нослето представляваше голям месест нос, пълен отвътре с косми, които стърчаха заканително навън, а  върхът му беше покрит с черен мъх.

-         Какво смяташ да правиш днес, Навонче? – попита я господин Спонсоров и се разкашля от заседнали секрети в гърлото му. Изведнъж пое дълбоко въздух, лицето му застина и кихна юнашки, като нещо бяло изхвърча от устата му.  Невена се отдръпна с бърз рефлекс назад, за да не я уцелят и гледаше някак си притеснено настрани.

-         Амиии, не знам, бебчо, аз, ъъъ, всъщност преди малко получих видение, че трябва  да си тръгвам от тука по най-бързия начин. Извинявай, джиджи, но имам някакво лошо предчувствие. Виждам, че някакви отчаяни хора ме чакат пред вратата, имат някакъв сложен и неразрешим проблем, обгърнати са в троен, черен обръч и трябва да им помогна...

-         Мдаа, разбирам, ами тръгвай тогава, щом имаш такова видение. Довечера пак ще ти се обадя да уточним още веднъж и по-подробно нещата за ТВОЯ НОВ ОФИС – намигна ú свойски господин Спонсоров. Беше се облякла със скоростта на светлината.

-         Да!, – отговори Невена като ръката ù вече беше на вратата, - Чао, скъпи, ще се чуем по-късно, - и хукна през глава надолу по стълбите. 

♠♠♠

     Трябваше да се махне час по-скоро, да се прибере вкъщи, да се изкъпе отново и да преосмисли нещата на спокойствие. Та тя беше само на двадесет и шест години, а господин Спонсоров можеше да ú бъде баща. Де да беше някой готин и млад и да я обичаше. Майната му на парите! Догади ú се. Чувстваше се несигурна, че нещо не е както трябва, че тя не е това, за която я вземат. Дали да приеме офертата му и да висне цял ден затворена в някаква стая пък била тя и златна? „Господи, как не мога да гадая за себе си?” - измъчваше се Невена. Дали да не помоли някоя от нейните клиентки да ú хвърлят едни карти Таро? Имаше измежду тях такива, които познаваха. Трябваше и да е някоя много близка, за да не я разпространява. Какво ще кажат хората, че врачката ги кара да ú гледат. О, не, и така не бива! До довечера трябваше да вземе решение. Да или не? Съдбата! Някакъв таен знак поне да ú изпрати! Да ú подскаже какво да предприеме. Знаеше със сигурност едно, че не умееше  да борави с пари, те все бягаха от нея и не ставаше за бизнесдама. Имаше нужда  да бъде свободна и спокойна за да можеше да гледа. Неусетно стигна до вкъщи. В малкото дворче я чакаха групичка угрижени хора. Някаква женица се приближи към нея и с тих, треперещ глас я попита:

-         Прощавайте, вие ли сте Невена? - сякаш не вярваше, че това красиво и младо момиче можеше да бъде врачката.

     Невена се стресна, нали до преди половин час беше Маг Навона. Сега това име ù се струваше чуждо, напудрено и срамно за нея, както и цялата предишна нощ.  Изведнъж почувства, че ú олеква, все едно ú израстваха крилца на раменете, а сърцето ú заби с онзи благороден ритъм, който я правеше истински щастлива. Кимна им с лека усмивка и покани първо жената да я последва.

-         Заповядайте и седнете, аз ей сега, само да се преоблека, - каза през рамо Невена и хлътна в малката стаичка. Съблече набързо блузата си, понечи да я хвърли в панера за пране и изведнъж видя, че беше онази - с пайетите. И това ако не е знак от Съдбата?! Снощи се беше облякла с нея, нали случаят беше специален. Припомни си и предишните два специални повода, заради които се беше обличала с тази блуза. Знаците на Съдбата бяха повече от ясни и категорични! Въздъхна с облекчение. Напъха нервно блузата в някаква празна найлонова торбичка, изтича навън до улицата и я сложи до контейнера за боклук. Дожаля ù да я хвърли вътре. Все пак беше много ефектна блуза, можеше някой да я хареса. Върна се тичешком пред смаяните погледи на чакащите я отвън хора. Отново им кимна, но този път с още по-широка усмивка и влезе вкъщи.

♦♦♦