Художникът Франц  държеше огромна стая, под наем, в приземния етаж на стара и величествена кооперация, строена някъде по средата на миналия век.  Беше завършил художествената гимназия с пълно отличие и малко преди изпита за Академията си счупи дясната ръка. Дълго време беше в гипс. На следващата година почина майка му от рак. Бяха крили от него с години, да не го притесняват, но накрая не успяха да скрият фаталния изход от болестта.  На село останаха баща му и няколко далечни роднини, всички от яката вяра. Не успя да намери сили да кандидатства трети път. Мъката по майка му беше огромна, бе единствено дете и имаше силна духовна връзка с нея. Не знаеше кое повече го заболя, дали това, че тя си отиде толкова рано или това, че са криели от него. Започна работа в едно кафене близо до гарата, за да може да си покрива наема и ежедневните разходи. През свободните си дни заставаше редом с другите художници да продава картини на най-оживеното място в центъра на града.

     Невена и Петър приближиха аристократичната сграда с единствен вход и внимателно заслизаха по тъмните стъпала осветени от мижава крушка. Лъхна ги миризма на мухъл и влага. Стаята на Франц беше в дъното на сумрачен коридор. Невена почука на метална врата с топка.  Художникът ги посрещна усмихнат като държеше в дясната си ръка оранжева кърпа-микрофибър за бърсане на прах. Покани ги любезно да влязат вътре. Беше запалил ароматни пръчици и от сточасовите свещи с мирис на канела. Петър се обърка от обстановката и стъписан застана в средата на стаята. Очакваше най-малкото да е разхвърляно и да се търкалят поне две-три празни бутилки по пода.  Всеки сантиметър от помещението бе използван в неговия най-рационален и максимален мащаб.  Два тежки кристални пепелника блестяха върху стилна мраморна масичка. Домакинът предварително бе сложил фъстъци в малки купички, изработени с майсторска дърворезба. Невена се тръшна на единствения фотьойл - скапана и изморена. Петър избра табуретката. Художникът издърпа отнякъде малко трикрако дървено столче за себе си.  Огромното бюро, в близост до единствения прозорец, бе покрито с книги, множество картини с графики и туш, а над него висеше дървена етажерка. По нея бяха подредени вази от цветно калиево стъкло, червен кристален сервиз за вино, порцеланови сувенири. Леглото не заемаше голямо място. В един от ъглите на стаята, направо на пода, бяха струпани бои, четки, платна и триножник. Подът беше постлан с нов, бежов линолеум. Петър продължаваше да гледа навъсено изпод вежди, за разлика от домакина, който не можеше да си намери място от радост, че може да предложи гостоприемството си.

- Имам чай, кафе, червено вино, но е от домашния винпром, имам и лимонада, можем да ги смесим, ще стане розе. – непринудено им каза Франц. Петър сви рамене в знак на безразличие. Невена се съгласи за кафе, да не го обиди. И тримата запалиха едновременно цигари. По едно време художникът изчезна навън. Върна се от денонощния с минерална вода, хляб, лютеница и салам. Извади от хладилника сирене, кашкавал и направи една голяма чиния с мезета. Нареди салфетки и вилици. Невена беше много гладна и се нахвърли върху храната. Домакинът разсипа в три кристални чаши от виното и се чукнаха за наздраве.

- Я ми сипи и лимонада за розе! – помоли Невена Франц, докато Петър отпиваше тежкарски от червеното вино, мълчеше и пушеше.

-         Има само едно легло – промърмори той на Невена, уж тихо, но да чуе и художникът.

-         Имам и походно – отговори им той и измъкна някакво старо, с висящи и скъсани отстрани пружинки, походно легло. Беше скрито под другото. Платът му беше избелял, а единият му край висеше.

-         Ползвам го, когато ми дойдат гости, а Невена ще легне тук. Няма проблем. – увери ги Франц.

     Невена го гледаше с обожание и възхищение. Беше много изморена, искаше ú се да го накара да прочете онова негово стихотворение, за Всичко и Нищо, но се страхуваше, че Петър няма да издържи. И без това много му дойде тази вечер. Реши да остави нещата да следват естествения си ход. В това време по телевизията отново говореха за смъртта на Барона. Журналистите не спираха да изравят на показ все по-шокиращи факти от личния му живот. Оказа се, че Баронът, освен че е бил семеен с деца, е имал и друго семейство под индиго. Бил го подсигурил, тайно, с огромен апартамент и солидна банкова сума. Официално бе съобщено, че милионерът е починал от естествена смърт - масивен сърдечен инфаркт и са го намерили гол в леглото. Не пропуснаха пикантната новина за предходната бурна нощ и още нещо. Невена помоли да изключат телевизора и да пуснат музика. Домакинът веднага изпълни молбата и пусна Ричард Клайдерман, а Петър забели поглед в тавана от досада.

-         Можеш ли утре вечер да наминеш, – помоли го  Невена, – да ти кажа по-точно от колко пари ще имам нужда.

-         Да, ще гледам да намина. - обеща Петър и се изправи. Ставаше вече доста късно, някъде към полунощ, а утре пак рано трябваше да бъде в сервиза.

     Малко след като Петър си тръгна, Невена вече беше заспала върху единственото легло и завита с пухкаво одеяло. Художникът пък цяла нощ остана да си пише нещо на  бюрото. Писа, задрасква и някъде на разсъмване легна на походното легло като се зави с якето си. Когато Невена се събуди на сутринта него го нямаше. Пристигна бодър и весел след половин час с топли банички и боза.

     Отдавна не се беше чувствала на толкова сигурно и уютно място, както при Франц. Беше красиво и нежно момче, на възраст с две-три години по-голям от нея, с много правилни черти и среден на ръст. Приятно ú беше да гледа бледото му и изпито лице с изгарящи черни очи. Харесваше Франц. Харесваше му това, че е интелигентен, внимателен и я уважаваше. Тя също го уважаваше. „Защо ли го наричат педераст?” – мислеше си Невена. – „Защото е просто по-различен от другите, може би?!”. Франц винаги беше чист, спретнат и елегантно облечен, въпреки че нямаше видими условия за това. Обичаше да се парфюмира. Носеше на дясната си ръка масивен златен пръстен с оникс,  който никога не сваляше. Имаше изискан и премерен стил на изказване, а освен това гласът му беше доста мъжествен. Никога не беше споделял на Невена интимните си тайни. Тя знаеше, че жените го харесваха и търсеха неговата компания, но той беше винаги сам и някак нещастен по своему. В момента се бореше да оцелее на пазара с картините си. Колкото повече Невена го наблюдаваше, толкова повече сърцето ú се изпълваше с благодарност и топлина. Колко е хубаво човек да има истински приятели!

♦♦♦

     Петър се прибра вкъщи към 1 часа през нощта. Още с влизането в антрето усети, че някакво напрежение витаеше във въздуха. Навсякъде беше тъмно. Не беше нормално, защото майка му винаги го чакаше първо на изгасени лампи, наблюдавайки го от прозореца на кухнята, от третия етаж, но после веднага ги включваше, преди той да завърти ключа на външната врата. Беше свикнал и с това. Влезе направо в стаята ú. Светна лампата. Тя лежеше, завита през глава. Надвеси се над нея и я побутна леко по рамото през завивката.

-         Какво ти е? Какво има? Да не си болна? – попита я с лошо предчувствие той.

-         Ти знаеш по-добре! Остави ме да умра, искам да умра, - започна да се тресе майка му.

     Петър въздъхна, разпери безпомощно ръце, загаси лампата и излезе тихо от стаята. Имаше си достатъчно свои проблеми и не му беше до нейните капризи точно сега. Винаги гледаше да се съобразява с нея, защото го беше отгледала сама. Баща му отдавна си имаше друго семейство и не се интересуваше от тях. Е, понякога майка му ставаше много нервна и истерична, обиждаше Петър, че е смотаняк и глупендър, дълго му крещеше, но после изведнъж ú минаваше, извиняваше му се, прегръщаше го през раменете и го целуваше отстрани по челото. Не, тя не  беше лоша. Готвеше му, переше го, грижеше за него, майка му беше все пак. Бяха я съкратили от работа. Предприятието, в което работеше като шивачка, беше закрито и тя разчиташе изцяло на Петър. Понякога му ставаше мъчно за нея. Тежко му беше и за собствения син, който растеше самичък при другата баба. Бившата все го съдеше за по-висока издръжка и непрекъснато го врънкаше за пари. Разделиха се, защото беше решила да продължи образованието си в университет. Записа психология и там намери своята истинска среда.  Петър се оказа недостатъчно представителен и интелигентен, за нея и новата ú среда, с професията си на автомонтьор. Мисълта му прескочи от бившата към Невена. Тя също очакваше той да ú помогне финансово. За първи път го беше помолила нещо. Не можеше да ú откаже и ако трябваше да бъде честен пред себе си, Невена му беше по-бивша от бившата му жена. Чувстваше се объркан от двете жени в живота си. Обичаше ги по различен начин. Знаеше, че като Невена няма никога да намери, тя му беше особено скъпа, а другата беше майка на детето му – временно увлечение с последици за цял живот. Изглежда трябва да тегли кредит накрая. Не му беше по волята. Разчиташе на работата в сервиза, но тя ставаше все повече на приливи и отливи. От стари по-стари коли поправяха, от счупени по-счупени. Вярно е, че понякога имаше много работа, но понякога нямаше и кой да го напсува.

     ♦♦♦

      Банките усмихнато раздаваха кредитни карти, наляво и надясно, все едно бяха визитки. Телевизии и билбордове гърмяха с реклами за бърз и лесен кредит – „Харчиш колкото искаш, връщаш когато можеш!.” Хората пазаруваха като декапитирани на изплащане, само срещу домашен телефон и касова бележка за последна платена сметка. Нямаше съмнение, че най-накрая нещата се оправяха. Всички се чувстваха богати и щастливи с купения на кредит плазмен телевизор или пералня. Никой не споменаваше за Световна икономическа криза, а тя просто беше заспала дълбоко. Сънуваше, че лети на огромен розов балон купен на лизинг. Балонът се издигаше все по-високо и по-високо над Земята. Все повече  и повече държави се блъскаха да се качат на него, за да се порадват и насладят на прекрасната и зашеметяваща гледка, която се разкриваше пред очите им. Всички бяха еуфорични и крещяха от удоволствие. Много скоро, след две години, балонът щеше да се спука и Световната икономическа криза щеше да се пробуди от розовия сън. Тогава всяко правителство трябваше да решава по кой сценарий да се приземява от спукания балон. Но сега всичко беше все още една розова магия. По-късно астролозите щяха да предскажат, че причината за събуждането на Световната икономическа криза е била скрита в подреждането на тежките планети като Сатурн, Плутон, Уран, щяха да намесят и някои звезди от съзвездието на Дракона, символизиращи жаждата за пари, власт и хедонизъм. По- късно кредиторите щяха да осъдят кредитополучателите, че са теглили безразсъдно заеми, които не смогват да върнат. Кредитополучателите пък щяха да хукнат по врачки да питат кога и дали изобщо ще могат да си намерят работа, защото са съкратени,  ще могат ли да си изплатят дълговете, да идат ли в чужбина, както са направили други техни сънародници доста преди това или да си останат в родината. Но всичко това щеше да стане малко по-късно.

♠♠♠