145 км/ч
Във всеки един момент можеше да отбие колата по пътя и да каже на Стан да слезе и да си върви. Щеше да го зареже там, на магистралата, и да продължи напред. Щеше да се прибере у дома, да събере багажа си и да го напусне.
Но тя не го направи, защото знаеше, че ако спре, това ще е краят.
Поредният жалък завършек.
Продължи да кара бясно по магистралата, вперила поглед напред с присвити очи и стиснати до посиняване устни. Приличаше на зомби, което извършва действия, неподвластни на волята му. Тялото ù бе напрегнато, беше се прегърбила леко напред, стиснала с две ръце кормилото толкова силно, че кокалчетата на изящните ù малки пръсти бяха побелели и лъскави като слонова кост. Яростта се излъчваше от нея на горещи вълни, които пълнеха с жега и напрежение тясното купе на колата.
До нея огромният Станислав, когото всички наричаха Стан Баровеца, хвърляше притеснени погледи към мъничката си съпруга и към постоянно покачващите се показания на скоростомера.
150 км/ч
- Хайде да понамалиш м ...