За първи път бях сама в къщата и усетих как магията отново изпълва всяка част от
тялото ми. Почувствах се както преди. През последните 10 месеца се чувствах
по-самотна, отколкото когато бях наистина сама и си нямах никой на света.Не
можех да си представя къде ми е бил умът, за да се откажа от магията си заради
това глупаво момче. Обичах го, но той сякаш не ми отвръщаше със същото. Бях като
една играчка в ръцете му. Без дори да се опита да опознае истинската ми същност,
той си играеше с мислите и чувствата ми. Но вече край!... Не искам нощта да си
отива. Сега магията се бори в тялото ми и зверската болка заглушава вика на
спомените. Не искам денят да идва. Дневната светлина ще я успокои и мъката
отново ще ме завладее. Но никога вече няма да се влюбя! Живата магия ще се
погрижи за това! Прома се появи в стаята.(Наистина харесвам повече къщата
празна!). Тя заговори, но думите й прозвучаха не в пространството на стаята, а в ...