Магията на живота
Един обикновен ден, една обикновена стая и едно необикновено момиче. Момиче с коси руси като нежен слънчоглед, с очи кафяви като най-крехкото стебло на дърво и с усмивка като топлата ласка на слънцето след дълга нощ. Това момиче обаче нямало приятели, никой не я разбирал. Това момиче живеело един свой свят, откъснат от този на грубата реалност на улицата. Нейният свят бил толкова чист и невинен, изпълнен с топлота и нежност, любов и спокойствие, че тя не искала да го напуска. Този тъй красив свят бил нейната фантазия, нейната идеалност за света. Тя не била луда или различна от останалите, тя просто вярвала в доброто, в красотата на най-малките неща, в силата на усмивката и в устойте на природата. Този нейн свят създавал покрай нея една невидима аура, която винаги я съпътствала и защитавала. Единственото нещо, от което не можела да я защити, била нейната самота, нейното желание за други две очи. Очи, с които да се смее, с които да споделя, които да обича. Често момичет ...