Ако ти кажа, че времето е спряло, ще ми повярваш ли? Не, не е само от тревата. Просто ударите на часовника отекват, празни, сърцето ми е празно, душата ми е празна. Сякаш някой ми е изкормил вътрешностите. Празно е без теб. Празна е вселената ми.
Празно е без гласа ти, смеха ти, усмивката ти.
А като си помисля, че в целия тоя комерс едва ли съществува друг човек като мен, става още по празно.
Казват, че всеки човек си има половинка. Демек, тебе те има. Да, но за себе си дълбоко се съмнявам да имам тоя късмет... Твърде съм различен.
Не съм като тях...
Всички, които срещах, се оказваха половинки на някой други, сякаш бяха полвинки или третинки, или четвъртинки, или петинки, или шестинки, или... стотинки и хилядинки - на един цял магнит, разбит на парчета, с чук, от някое дете.
Притисках отчупената половинка на душата си към техните, но релефът на грапавите ни повърхности не позволяваше пълно зацепване.
Освен това, действаха сили на отблъскване. Както когато счупиш магнита, а после се опи ...