Тя беше! Беше добра сестра! Добра съпруга! Добра снаха! Изобщо, беше намерила ключето на своето място и си го беше подредила идеално. Липсваше само едно. Дете! И, тя много, много искаше да го има! И, защо не? Тя беше добра! Защо да няма дете? Щеше да го обича! Щеше да го направи добър човек! Като нея! Но, не било писано. Не успя да износи първия плод. Загуби го. Плака много, но не се отказа. Когато разбра, че пак е бременна, не посмя да се зарадва. Реши да се грижи за себе си, да се пази, но да успее да износи този плод. Когато прехвърли месеците на първия аборт, въздъхна облекчено. Знаеше, че има още много време и рискът не си е тръгнал, но имаше надежда. Близките я гледаха като писано яйце и заедно с нея трепетно изпращаха всеки ден от бременността. Бебето започна да рита и тя си позволи да бъде щастлива. Поне за малко! Но, злото не спи. Пак прокърви! А, беше в шести месец! В болницата и казаха, че пак е загубила бебето. "Не! Не може да бъде!" Тя закрилнически прегърна корема си. "Ни ...