Jul 4, 2006, 6:48 AM

Малка частица от света на мълчанието 

  Prose
1784 0 3
8 min reading
Беше хубав летен ден. Беше нейният рожден ден – двайсти поред. Празник? Не, не и за нея. Тя нямаше за какво да празнува. За това, че се беше родила? Никаква радост не й донесе това – нито преди, нито сега. Нямаше и с кого да го сподели - тя отдавна беше сама на този свят. Приятели? Бедността я бе лишила и от тях.
Живееше сама, в малко жилище под наем, който едва плащаше. Работеше каквото намери и където намери. И работеше откакто се помни. В това отношение лятото беше по-благосклонно – времето беше топло, работа имаше повече, а и всичкия живот около нея я караше да не се чувства тъй сама. Зимата беше по-трудно. Тогава, освен самотата, студът и гладът бяха постоянни нейни спътници. Но тя бе свикнала с тяхната компания. Последната зима обаче се оказа много тежка. Тогава дойде болестта – едно от многото неща, които не можеше да си позволи – и тя разбра, че скоро няма да е между живите. Но какво толкова – нима щеше да липсва на някого? Нима някой щеше да попита за нея? Тя никога нищо ценно ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Колев All rights reserved.

Random works
: ??:??