Той беше моята малка мръсна тайна. Криех го в прашен кашон на тавана. Тайно, когато те нямаше, му се наслаждавах. Носех вкуса му по устните си с дни, но ти не го усети. Носех аромата му по себе си със седмици, но ти така и не усети. Обичах го цял живот, докато те нямаше, но ти никога не разбра. Защото го криех добре. А как се мразех, задето те мамя! И как те проклинах, понеже ми вярваш! Искаше ми се поне веднъж да се прибереш по-рано и да ни завариш само по скрупули да броим есенните листа. А ти сякаш напук винаги идваше навреме. Как те проклинах за това!
Оставях ти толкова знаци, но ти така и не разбра. Подсказвах ти го толкова пъти, но бе зает да ме боготвориш. Лъгах те толкова пъти, но бе зает да ми вярваш. Никога не изревнува - мислеше си, че съм твоя. Но не ме обичаше пламенно, страстно. Затова го крия на тавана. В един прашен кашон... лежи животът ми.
Посветено на Гери,
която се влюби в него от първия прочит :]