Малката горска къщичка всъщност представляваше една стая с камина, малко диванче и голяма дървена маса, точно до едно от малките прозорчета, покрити с плътни завеси.
Дейвид и Ейдриън се бяха сгушили под мекото одеяло пред огъня. И двамата държаха по чаша чай и (странно) мълчаха. Той беше легнал на рамото й и замислено се взираше в пламъците.
- Преди много много години - започна тя - живели един мъж и една жена. Скоро им се родило и малко момиченце. Къщата им не била много голяма, но затова пък градината била огромна. Там имало разкошни дървета, храсти и цветя. Но най-красив бил храстът от бели рози, в средата на градината. Те често сядали под него и прекарвали много време в разговори или просто наслаждавайки се на природата.
- Извинявай, че те прекъсвам... но защо розите не са червени? Лично аз обичам повече червени рози и...
- Защото такава е историята, Дейви! Ще разбереш по-късно. И така... Както често става, щастието им не траяло дълго време.
- На мен ли го казваш! - Той въздъхна, н ...