Обикновено си представям една тиха улица и един прозорец, който свети. Много обичам да наблюдавам този светещ прозорец, защото нощем светлините имат особен аромат. Понякога там се мярка силуетът на J. Това е важно, понеже по време на грипната епидемия силуетите са обърнати гърбом.
Но тъй като днес валя мокър сняг и хората са се изпокрили, мога да минавам оттам отново и отново, без да правя впечатление. Възползвам се от тази възможност. Налага се да го правя, защото J може да се появи и аз ще пропусна този миг. Случва се на терасата да кацнат врабци и гълъби и тогава тя им хвърля трошици. Много е забавно. Но нощем врабците не кацат и тя не отваря терасата. По принцип, този епизод е измислен, но би могло да се случи и аз нямам нищо против.
Иначе мога да чувам гласа на J по време на сутрешната емисия, но това не е достатъчно и тогава ми се иска да я видя отдалеч. Откраднах си една снимка от някакво тържество, където тя получаваше букети и често я гледам, но това също не е достатъчно. Напо ...