Малки изповеди – 2 част
Разбрах, че съм била самотна, когато тръгнах на училище. Там срешнах приятелите си и разбрах, какво е да си обичан, да има на кого да дадеш любовта си, да бъдеш приет.
Нисичко русо момченце, до което ме сложиха да седна, заекваше и беше кротко и мълчаливо. Аз бях щура и палава и изобщо не разбирах как може да е толкова свит и да не спуква от бой всеки, който му се подиграва. В това число и мен. Но виждайки как бърше скришом сълзите си от обида, в сърцето ми се надигна ярост. И болка. И натупах всички, вместо него. Лошото беше, че не мога да натупам себе си. Усмивката и възхищението в очите му, разтапяха сърцето ми и аз дори не подозирах какво означава това. Просто исках да го закрилям. Тъй като той пишеше с лявата ръка, седнах от другата страна на чина, за да не му преча. Започнах да се старая да му угаждам. И дори не се изненадвах от това. Аз- която решавах всички въпроси само с юмруци, сега бях добричка, нежна и мила. Без да ме молят, без да искат нещо от мен. ...