Размисли над една банална метафора
Пътуваме! Винаги пътуваме за някъде. Всеки ден бързаме за някое важно или не толкова важно събитие в нашия живот. И може би защото винаги бързаме, а може би от чист мързел, забравяме да проверим дали е в изправност автомобилът ни. А той, горкият, не винаги е наред, колкото и да ни се иска да е обратното. Прекалено дълго е стоял на студа или много отдавна не сме сменяли маслото, стъклата са наакани от гларуси, мигачите - единственият му начин за комуникация с останалите участници в движението, са в почти окаяно състояние. А вътре в купето, където се возим Ние, е меко казано зле - фасове, разпилени касети или дискове с доста позабравени шлагери, мръсни салфетки, празни бутилки от минерална вода, изобщо - боклуци, боклуци от вчера, от онзи ден, от преди три месеца, че може и повече...
И така - ние потегляме, да, знаем, че много неща не са в изправност (особено спирачките), но бързаме. Опъваме платната и хайде - към събитието! Газ, спирачки, газ, спирачки ...