Ивана е на три годинки. Майка й я е довела в работата и тя застава до мен:
- Искаш ли да ти нарисувам нещо?
- Разбира се - изваждам моливи, химикалки и вносни бележки. – Заповядай, сядай до мен и започвай.
Тя рисува бързо и след две минути е готова:
- Познай какво е това?
- Слънце!
- Не, ябълка.
- Да, да, как можах да се объркам, но тя е толкова хубава, че прилича на слънце.
- Защото аз рисувам хубаво.
Край, няма да бързам да познавам, ще изчаквам, да не взема да обидя младата художничка, нали творците са лесно раними. Подава ми втората рисунка. Триъгълниче, две чертички и нещо като кръгче.
- Какво е това? Предаваш ли се? Лодка!
- Точно това исках да кажа! ...