Алисън
Известно време бях загледана в празните редове, които именно с празнотата си ме приканваха да разпилея по тях всички възможни нюанси, които съществуваха, че и онези, които не бяха познати на човечеството.
Известно време след това и редовете ме гледаха втренчено, изпълнени със сковаваща тишина, и нестихваща велика музика.
Изключително трудно ми беше да говоря за Алисън и въпреки, че с нея бяхме едно цяло думите някак не бяха достатъчни за нея.
Ако имах думи пък, засядаха в гърлото като буца и си стояха там. Нито успявах да ги преглътна с алкохол смесен със сълзи, нито успявах да ги изкарам с викове.
И все пак, ако трябва да говоря за Алисън думите, които бих използвала са: странно явление в моя живот – на безумни, неприлични помежду си кадри, и пресечки. Не ми се беше случвало да открия светлина от толкова невероятен ъгъл... Неразривна част от моята микровселена.
Докато аз съм слаба, беззащитна и доста често не на себе си, тя е... бунтар, сила, доминант. Обединение на крайност и ...