Над непрогледната, облачна, нощна гора се отвори пролука между облаците на небосвода и се показа част от пълната луна. Тогава на една горска пътека се появи едно чисто сивичко и много сладко малко котенце. То крачеше смело през горските пътечки, а малките му жълто-зеленикави очички светеха като малки нощни фенерчета. Стресна се от гласа на старата сова и бързо се шмугна в един трънлив шипков храст. От там се шумна изпод гниещите листа и после коварно изсъска змия. То не остана длъжно, изсъска и то, по котешки сладко, но отстъпи усетило опасността и бързо побягна в мрака. Тичайки надолу през нощно-облачната гора се озова на моста над реката, точно преди селцето. Моста бе добре осветен сигурно по евро проект. Но по него минаваха коли, и малкото котенце изчака на минат две разминаващи се коли, после се огледа и тръгна по него. Точно по края на моста, но преди да пресече реката един голям камион изсвири с клаксон и го ослепи с дългите си страшни фарове. И то без да иска уплашено скочи във ...