МАНАСТИРЪТ
Слънцето едва беше близнало бялото теме на върха, а долу още цареше сянката на нощта. Пътеката вървеше край реката след това се извиваше като змия по голия склон на планината. Назад останаха стените с манастира. Яките катъри опъваха шии към крайпътните храсти и лакомо забелваха жълтите си зъби, като откъсваха по някое листо. Нозете на ездачите се впиваха в хълбоците. Скоро щяха да достигнат билото. На първите три катъра яздеха опасани с патрондаши мъже, чийто лица бяха застинали в очакване. Само очите им святкаха при всеки шум, а ръцете погалваха затъкнатите в поясите пищови. По средата яздеше на бяло муле около тридесет и пет годишна жена. Под винетката премигаха почти заспалите и зелени очи. Стресна я гласа на водача:
- Отсега нататък ще пазим тишина , че някой от бандите на Ибряма могат да ни чуят. - Думите на водача сякаш не бяха казани за мъжете, но всеки от тях стисна оръжието. Жената вдигна сепнато глава. Тя не беше от страхливите, но сега не искаше неканени гости. Пе ...