Околните вили са на големци - триетажни, разчупени, с красиви дворове и едри кучета, които скачат на всяка кола, минаваща по пътя нагоре. Само тази вила и още една изглеждат запуснати. Ръждивият катинар, завит с жълт найлонов плик, дълго не пуска ключа.
- Металът се е свил от студа - казва Ники. (Той е инженер по металите.) С триене вкарва ключа. Металната врата едва избутва една бабуна с изсъхнала проскубана трева.
Отляво плочникът отдавна го няма, задушен под избилите трънаци. Някога е имало асма от външната врата чак до къщата. Сега лозите проточват молещи стъбла по земята, а металните прътове на асмата са почти повалени и трябва да се прескачат.
Има и широка врата, която води към гаража. Двукрилата метална порта също е засинджирена и от години никой не я е отварял.
Два дни преди Коледа е. Събота. Все още - никакъв сняг. Орязани клони и храсталаци гният нахвърляни из целия двор.
Трима души са: Ники, Цветето и Василка. Паркират до оградата на съседите. Отключват металната решетка, по ...