МАНИФЕСТАЦИЯТА
Посвещавам на всички настоящи и бивши ученици.
Вий може и да сте забравили, но аз още помня трепета преди манифестациите. Те бяха най-голямото предизвикателство за нас, учениците от горните класове, защото свирехме в училищната духова музика.
То, малко е пресилено да я наречеш духова, щото там флейти, кларнети, тромпети, флигорни, тромбони и туби нямаше, но се надуваха фанфари и затова си беше духова.
Аз свирих на тъпана, а Митьо Семето на малкото барабанче, с което се изчерпваше ударната секция на училищния ни оркестър.
Нашата духова музика имаше двама диригенти: музикалната даскалица Ица, която даваше тон с устна хармоника и Кирев – по физическо, който с една дълга пръчка поддържаше строя и ритмичността на стъпката на оркестрантите.
Нея година, на 23-ти имахме трудово, но даскалите се бяха скатали на почерпка при дружинната и със Семето отскочихме до плажа за едно бързо изплацикване. Кога с още мокри глави наближихме училищния двор, бре-е-е, цялата музика строена на пл ...