Тя беше от Петричките села. Твърдоглава и упорита, на моменти дори откачена. Не можах да повярвам, когато я зърнах между момичетата на Лъвов мост. Бях пиян и ми трябваше жена. Чувствах се както затворник и си търсех жена, че ако може и евтино. Нито щях да си говоря с нея, нито щях звезди да ù свалям от небето….
Но Мара ми върза мераците точно преди моста.
Така и не разбрахме защо бе прекъснала следването си в университета. Имаше слух, че била бременна, че се е прибрала на село. Но при кого?
Преди години цигани крадци запалиха къщата на дядо ù. Мара остана сираче . Нашите разправяха, че е родителите ù загинали в катастрофа някъде из Кресненското дефиле. Огромен камък паднал и затрупал ладата на баща ù. От колата извадили живо само тригодишното момиче - Мара. Докато учехме, за нея се грижеше дядо ù, офицер от запаса. Тя израстна красива и недостъпна и се влюби в мене...
Не знаех какво да правя? Сякаш съдбата нарочно се шегуваше с мен. Тогава не ù обърнах нужното внимание, завършвах гимна ...