МАРГАРИТКИ
Боян се вглеждаше в тъмнината на стаята. Знаеше разпределението на цялата къща и не му беше нужно осветление. Дългите години в къщата бяха създали у него рефлекси и усещане за пространството на дома му. Вслушваше се в тъмнината, знаейки, че повече няма да чуе нейните тихи стъпки, лекото затваряне на вратата на спалнята. Протегна се. Изведнъж лъч светлина проряза плътната тъмнина. Отметна завивката си и седна на леглото. На нощното шкафче до него имаше снимка. Взе я. Погали образа, после погали черната лентичка. Гняв се надигаше в душата му. Искаше да крещи, да плаче. Стана рязко от леглото и излизайки, затръшна силно вратата. Мина през полумрачния коридор, стигна до кухнята. Застана пред кафе-машината. Уличната лампа светеше силно. Притвори очи и пусна щорите. След минута кафето бе готово. Отвори шкафа над главата си, взе порцеланова бяла чаша, огледа я - имаше все още червило по нея. Сипа внимателно кафето и го остави на плота зад себе си. Отвори долния шкаф. Трябваше да кл ...