За първи път в живота си осъзнавам дълбокото значение на думата „отпуск“ – само седмица е достатъчна да се отпусна в такава дълбока нирвана, че само мисълта за нейният край ме хвърля в потрес.
Давам си сметка, че никога досега не съм почивала като хората. По време на отпуск обикновено съм жрица на Деметра – тоест, помагам на мама и татко в кърската работа на село. Тогава вечер почти не излизам, защото едва успявам да мобилизирам силите си да изям вечерята и да се добера до леглото. Помня, че преди няколко години се опитвах да чета преди заспиване едно интересно криминале, но мозъкът ми упорито даваше блокаж точно на едно и също изречение някъде на третата страница. Но пък може да се каже, че за почти две години наваксах нощния живот благодарение на кака Ленче и капиталистическият й ентусиазъм. В резултат, на което се дотътрях до вкъщи по-скапана и от ударничка – многомашинничка.
Сега обаче плувам в блаженството на дълги дни, пълни с няколко основни дейности: късно ставане, пижамено пие ...