11 мин reading
Eдва едва разлепям клепачи и установявам, че съм измръзнала, схваната и неориентирана нито за мястото, нито за времето.. На гърдите ми лежи нещо тежко и топло. И похъркващо… главата на Алекс. Ето защо съм схваната. А съм измръзнала, защото съм гола, а огънят е изгаснал – в камината танцува рубинената светлина на шепа въглени. Тъмно е. Когато дойдохме, в стаята беше сумрачно заради спуснатите щори. Сега е тъмно като в пещера.
-Алекс! – разтърсвам го, а сама съм разтърсена от ужас. – Ставай! Колко е часа?... – той измърморва нещо. – Алекс, годежът! Чакат ни!... Колко е часа, божичко?
Моят мобилен телефон е потъмнял и ням като мъртва риба – батерията му е паднала. Напоследък изобщо не държи.
-Тук няма обхват, батерията съвсем се изтощава, когато телефонът търси обхват. – пояснява Алекс, докато тършува по джобовете на якето си. Изважда своя смартфон и видяла сменилата се негова физиономия, краката ми се огъват. Надничам и хлъцвам, видяла колко са пропуснатите обаждания от майка му. И колко ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up