5 мин reading
Янко отчупи един къшей от хляба и засърба чорбата. Хранеше се с дядо Иван и баба Станка - готвачката на чорбаджиите. Те го бяха прибрали като остана сирак, като малък се въртеше все около баба Станка и я диреше постоянно. Спеше в една тясна стая, на дървен одър, който му го скова дядо Иван, а отгоре му сложиха сламеник. Бабата и дядото бяха до неговата стая, също в пристройката в другия край на двора. Бяха слугували цял живот на чорбаджи Велю, вече остарели, но все още се държаха на крака. Хранеха кучетата, петлите, кокошките, метяха двора, чистеха градината. Баба Станка готвеше за всички.
Янко се нахрани набързо, каза им лека нощ и се изниза от стаята. Седна на един пън пред постройката и се загледа в тъмнината. Жегата беше се отдръпнала и беше захладняло. Дърветата в двора хвърляха дълги сенки по оградата, а къщата беше притихнала. Не му се спеше. Промуши се през вратника и тръгна из селото. Поскита из улиците, после свърна към реката. А тя, примамливо блестеше като сребро, отразила ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up