Да чуеш Бах от малките ръчички на 10-годишно момиченце, е като да се возиш на Виенско колело - виждаш колко дребнички са хората долу и колко високо можеш да бъдеш самият ти.
От въление.
От радост.
От възхищение.
Музика, наситена с толкова много драматизъм, величество и мощ да звучи от късичките пръстчета, едва достигащи клавишите за един цял акорд...
Да слушаш Бах на село - в сенчестата „музикална” стая.
Да полетиш.
- До. Започваме от до, както започва гамата! - усмихва ми се детското личице и две големи сини очи сякаш поглеждат някъде вътре в мен.
Ръчичките заиграват по (фалшиво настроената) йоника, а стаичката се пълни с плътните тонове, звучащи изпод нежните (в синьо лакирани - и вече олющени) пръсти.
И цялото това величие изведнъж изглежда толкова простичко, толкова земно - като завъртащо се Виенско колело.
А магията на всички черни точици по петолинията полита над двете танцуващи ръце и пълни с чистота и въздуха, и душата ми.
Всяка неволна грешка, всеки фалшив тон прекъсват играта ...