1 min reading
Той влезе в малката, тясна стаичка, и тихо приседна до леглото. Не каза и дума, само леко погали момичето по главата, а сълзите станаха поточета.
Тежка и тъжна година, туберколозата все още не се лекуваше.
Навън удари камбана, веднъж-два пъти, а после-тишина.
Мария се опита да се усмихне, но бързо се закашля.
Шум от кола, отваряне на врата. Влезе докторът. Бащата отиде до прозореца. Капките дъжд мокреха стъклата и рисуваха стихия. Кашлянето продължи, отначало рязко, а после утихна за кратко.
След минути двамата мъже се усамотиха в кабинета.
-Лоша работа, Леоне! Влошава се! Трябва да влезе в санаториума! И то много скоро! Ще я загубим!
Леон наблюдаваше с горест към ъгъла, после стана от фотьойла.
-Но ти каза, че ще се подобри! Обеща ми! Нали пие хапчета, чайове! Грижиш се! Вчера дори беше весела, играхме на шах, сърцето и танцуваше!
- Много бързо се развива болестта! Преди два дни имаше дух за борба, днес е като сянка, едва си поема въздух! Послушай ме! Действай!
Часовникът отсичаше мин ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up