- Всичко ще се оправи, няма за какво да се тревожиш. 

Чу се шум на двигател Петя се обръща и вижда една кола готова да ги премаже, но колата не ги блъска, а спира пред тях. Отива до колата,  отваря вратата и вижда една жена. Тя излиза от колата и насочва оръжие срещу Петя. Приближава се до нея и ѝ предлага да вървят заедно. Всичко беше спокойно, небето беше чисто. Мариян и Петя вървяха след жената. Докато вървят на Петя и прилошава, започва да и се вие свят и припада. Жената спира, обръща се и набира 112. След петнадесет минути пристига линейката. Лекарят прикляква до Петя, измерва и кръвното и то се оказва нормално. 

- За да не припадне отново и дайте нещо за пиене

- Добре

- Нищо ми няма добре съм,  наистина. 

Емилия се качва в колата и я пали, а след нея се качват Мариян и Петя. Потеглиха към София. Петя беше заспала, а той играеше някаква игра на телефона си. Минаха няколко града и стигнаха до Пловдив. Стигнаха до един хотел. Емилия се обръща и събужда Петя която слиза с Мариян и тръгват към хотела, в който смятат да пренощуват. Тя паркира колата на паркинга, отваря багажника и взима сака, който беше взела със себе си. На следващия ден в осем половина сутринта Мариян, Петя и Емилия закусваха. Отидоха до колата и се качиха. Петя се сети, че никой не беше

платил за нощувката. 

- Какво! Добре, ето ти пари и иди и плати за нощувката. 

- Благодаря. 

- Извинявам се много, ето за нощувката 

- Благодарим, че пренонощувахте в нашия малък хотел, ето подпишете ето тук, момент. Вече е била платена

- Платена! 

- Да,  приятен ден ви пожелавам. 

Петя се беше качила в колата и започна да обяснява,  че някой друг е платил за нощувката. Мариян се беше обърнал към Петя, но той беше заспал. И потеглиха към София.