Мащеха
Мъжът и жената започнаха живота си щастливо. Обичаха се, имаха собствен дом и близки, с които да споделят радост и мъка. Той ходеше на работа, тя работеше вкъщи - беше добра шивачка и много жени идваха при нея.
Минаха няколко години и нещо започна да не им достига. Не бяха пари, не беше работа, не беше и здраве. Бяха щастливи, но май недостатъчно. В съседния двор се чуваха от сутрин до вечер детски гласове - викове, смях, плач, кавги, понякога нещо се счупваше, след което имаше кратко затишие и после се почваше отново. Децата бяха, децата им липсваха. Мъжът по цял ден беше извън дома. Какво си мислеше навън, жената не знаеше. Вкъщи беше все така добър с нея - любовта не си беше отишла. Тя обаче започна да страда. Нали по цял ден чуваше детската гълчава. Стана и тъжна, и нервна. Идеше й да хване света, пък където очите й видят. И един ден го направи. Подреди къщата, затвори вратата след себе си и тръгна. Не знаеше накъде. Просто вървеше, вървеше - все направо. Минаваше през гори ...