- За коя се мислиш ти, бе?! Да не съм ти някоя слугиня?! – пискливият глас на младото момиче кънтеше из цялата кухнята. Галя й отговори с цялото спокойствие, на което беше способна:
– Сиана, моля те, не искам да ми прислугваш, искам просто да оправиш бъркотията, която си оставила след себе си в кухнята.
– Че ти за какво си? – сопна се отново Сиана.
– Моля те, дръж се малко по-човешки, ако не друго, поне пооправи малко в стаята си.
– О, да, моята стая, в моя мезонет, в който ти и тъпите ти изчадия сте навлеци, дошли да окрадете баща ми, и ти няма да ми казваш какво да правя в собствения ми дом, разбираш ли, използвачка такава?! – сигурно и съседите чуха Сиана, докато крещеше, след което тя се запъти навън, тряскайки всяка врата, през която минаваше.

Останала сама в стаята, Галя се хвана за главата. Можеше само да бъде благодарна, че тази вечер момичетата й бяха на гости на своя приятелка и не бяха свидетели на поредната грозна сцена между нея и Сиана. Вече четири години Галя  не успяваше да намери верния подход към това момиче, напротив, нещата се влошаваха и тя усещаше, че губи почва под краката си. Не искаше да се впуска в това да обвинява момичето, едно че беше на 16, в разцвета на пубертета, когато всички деца ставаха невъзможни, друго, че вероятно всеки друг човек, със съдбата на Сиана, щеше да е малко или много озлобен към света.

Тийнейджърката не познаваше майка си, тя беше починала при раждането на Сиана. Беше отгледана от своя баща, добродушния Георги, който беше най-милият човек на света. Галя още помнеше колко любезен беше Георги първия път, когато го видя в ресторанта, където работеше като сервитьорка. Въпреки че и той, като събеседниците си на масата видно беше заможен бизнесмен, той не се държеше надуто като останалите, усмихваше се и й остави бакшиш, който беше почти колкото цялата сметка, която бяха платили за обяда. Галя го гони по стълбите, за да му върне парите. Не че не й трябваха, напротив, откакто се разведе и се грижеше сама за двете си дъщери, парите никога не й стигаха. Но тази сума беше твърде висока, а Галя държеше на своята гордост. Георги обаче не само не взе парите обратно, а започна да идва често в ресторанта, като държеше винаги Галя да го обслужва и всеки път оставяше големи бакшиши. Галя няколко пъти отказва поканите му да излязат, беше непрофесионално, а и тя имаш някакъв свой предразсъдък, че заможните мъже са властни и себични, и тя не би могла да има връзка с подобен. Но след като колежките й няколко пъти й се скараха, че е луда да отказва на такъв мъж, тя все пак склони на среща.

Колко много се зарадва, когато разбра, че Георги е вдовец и има дете. Не че беше хубаво да се радва на такива неща, но до този момент той изглеждаше перфектен – мил, любезен, с пари и положение. А тя беше на 34, работеща непрестижна професия, едва свързваща двата, всеки месеци затъваше във все повече заеми, за да може да плаща наема и да купува храна на близначките. Но ето, че и Георги имаше своите проблеми. Всъщност той бе като пратено от съдбата спасение и въпреки, че цял живот Галя бе казвала, че не би оставила мъж да я издържа, бързо се впусна във връзка с него и се остави той да бъде щедър с нея и с дъщерите й. Когато й предложи да се оженят и тя каза „да”, после не спа цяла нощ. Въпреки че тя наистина много харесваше Георги, с него се чувстваше щастлива и спокойна, той се държеше добре с децата й, и въпреки че той я уверяваше, че няма защо да се чувства така, тя все пак на моменти се усещаше сякаш се възползва от него. Но в крайна сметка се омъжи, не можеше да пропусне този шанс, децата й най-накрая да растат с добър човек, тя най-накрая да има мил съпруг и най-накрая да спрат да броят стотинките, за да си напазаруват.

И всичко щеше да бъде прекрасно, ако не беше дъщерята на Георги, Сиана. Тя беше още на 12 години, когато Галя се ожени за Георги и се нанесе с двете си деца в мезонета му. Сиана нито веднъж не й се усмихна, не говореше нормално с нея и момичетата й, постоянно се заяждаше и поставяше условия и изисквания на баща си. Георги със сълзи на очи обясняваше на Галя, че не знае къде е объркал, че вероятно твърде много беше разглезил дъщеря си след смъртта на майка й. Той молеше Галя за помощ, но след втория брак на баща си, младото момиче се бе озлобило още повече. Галя дълго спори с Георги, когато две години след като се бяха оженили, той реши да я накара да осинови момичето и да й бъде законен родител. Тя не искаше в никой случай да кара тийнейджърката да я ненавижда още повече след подобно нещо, но се съгласи, заради спокойствието на съпруга си. А Георги сякаш знаеше. Няколко месеца след осиновяването, му откриха тумор в мозъка, който беше на такова място, че не можеше да се оперира. Химиотерапията също не даде резултат. По-малко от половин година след като чуха страшната диагноза, Георги си отиде от този свят. Галя се проклинаше, че се е омъжила повторно, не й стигаха мъките и разправиите след развода с бащата на децата й, а сега сама си беше натресла това да стане вдовица и да трябва да загуби за втори път партньора до себе си. На децата й също им беше тежко, те също бяха обикнали Георги, Галя страдаше и заради тяхната мъка. Често си мислеше, че това е наказание, задето се беше поблазнила да се обвърже със заможен мъж и по този начин беше уредила живота си. Но това не беше никакво наказание, в сравнение с другото изпитание, което й предстоеше.

Последните думи на Георги бяха молба към Галя да се грижи за Сиана, каквото и да й коства това. Галя се съгласи, без да знае какво й предстоеше от тук нататък. След смъртта на баща си Сиана стана още по-нетърпима и агресивна. Не ходеше на училище, движеше се със съмнителни компании, постоянно двете спореха и се караха заради оценки, отсъствия, неподредената й стая, късното прибиране, лошото отношение, неразумното харчене на пари. Галя пробваше всякакви подходи, но ефект нямаше. Сиана се държеше както си поиска, често я поставяше в неудобни ситуации, оплакала се беше няколко пъти в полицията и Закрила на детето, че Галя я бие и тормози. Органите просто установяваха, че това са лъжи, но колко нерви изхаби покрай посещенията им и срама от това, само Галя си знаеше. Често й минаваше през ума да вземе децата си и да си тръгне. Щеше да се откаже от всичкото наследство, което й се полагаше като съпруга на Георги, щеше да основе някакъв попечителски фонд, да вложи парите в него и те да бъдат само за Сиана, когато тя стане пълнолетна, а тя все някак щеше да се оправи с децата си, щяха да бъдат бедни, но поне спокойни. Но после се сещаше, че е обещала на Георги да се грижи за Сиана и не искаше да пристъпва последното обещание, което му беше дала, след като той беше направил толкова много за нея.

- Какво е това?!  – сепна се Галя, докато проверяваше последните извлечения по банковите им сметки на закуска, на следващия ден. – Каква е тази поръчка от вчера за близо 2000 лева?!
– О, това ли, – каза Сиана напълно спокойна. – Това е за кристалните обувки, с които ще бъда обута като дама на Николай на бала му.
– 2000 лева, Сиана?! – Галя рядко повишаваше тон.
– Я, стига си ми се пенила! Разбира се, че 2000 лева, това са Кристиан Лоботин, колко искаш да струват? Да не мислиш, че ще отида да си купя някакви боклуци за 200-300 лева от нашенските молове за бала?!
– Сиана, това минава всякакви граници, аз и момичетата харчим по-малко от тази сума за месец, а ти ги даваш за обувки за една вечер!
– Ще ги давам! – изтропа Сиана по масата. – Парите са мои, нали се сещаш, мога всичките да ги дам за обувки. Ти си натрапницата тук, ти крадеш парите, които са си мои, аз не те искам тук…
– Ти не ме искаш, но когато баща ти…
– Кой знае как си го изманипулирала! Да се ожените, да ме осиновиш, всичко си обмислила, използвачка гнусна!
Галя преглътна и се опита да говори спокойно:
– Това беше волята на баща ти и така ще бъде! И колко пъти да ти казвам, че не искам да излизаш с този Николай, камо ли да ходиш на бала му! Хем е по-голям е от теб, хем още е ученик, а вече има досие в полицията, псува, няма уважение към хората, сигурно постоянно е дрогиран, като го гледам как се носи…
– Какво пък ти разбира на теб главата! Не може като тебе всички да се оженим за някой богат чичка и да го чакаме да умре. Николай е най-готиното момче в училището, а иска мен, само мен, ти разбираш ли това какво е?
– Аз разбирам това, което ти не виждаш, Сиана! Това момче те използва за пари. Преди два месеца му плати тунинговането на колата, ти плащаш сметките като излизате, какъв подарък ти поиска за бала му, ей така, защото много те обича?
– Не е твоя работа!!! – скочи Сиана от масата, удари звучен шамар на Галя и излезе ядосана от мезонета, докато някъде из раницата на гърба й се подмяташе разписката за чисто новата аудио система за кола, която беше купила на Николай като подарък за бала му.

За първи път Сиана удряше Галя и жената беше в шок от реакцията на момичето. Всичко бе очаквала, но не и това. Търпимостта й имаше своите граници и Галя нямаше повече да се опитва да спасява Сиана от блатото, в което тя сама си затъваше, рискувайки децата й да растат във вечна среда на скандали, и да имат лош пример. Цял ден събира багажи и говори с адвоката за евентуалното  откриване на сметка на Сиана, и начините да я контролира някой друг до пълнолетието й.  Звънна на една приятелка, която живееше на другия край на България и я помоли да отидат за малко с децата на гости, докато реши къде ще започнат наново живота си с момичетата. Купи билети за влака, и няколко пъти се опита да се обади на Сиана, за да я предупреди, че те вече няма да бъдат вкъщи, когато тя се прибере. Телефона й беше изключен. Влака беше нощен, Сиана още не се беше прибрала, но Галя вече се канеше да извика такси и да тръгне с момичетата към гарата. Тъкмо беше минало полунощ, когато мобилния й извъня.
– Вие ли сте втората майка на Сиана? Моля ви, елате в Пирогов, на нея й стана много зле, докарахме я в Спешна помощ...

Галя остави всички багажи и билети и след по-малко от 20 минути беше в болницата, където видя две от съученичките на Сиана.
– Какво стана, къде е тя?
– Закараха я в токсикологията.
– Защо, напила ли се е?
– Ами… не само. – смотолеви едно от момичетата. – Кристалната фея.
– Какво?! – попита недоумяващо Галя.
– Ами кристалната фея, нали знаете, кристал мет, метамфетамин…

По-късно в болничната стая на натровената Сиана, Галя се обвиняваше и се чудеше дали опитите й да контролира Сиана, не бяха довели до това момичето да посегне към наркотиците. Обвиняваше се също, че не беше усетила никакъв признак у Сиана, че се дрогира, въпреки съмнителните й приятели, чудеше се дали е по-виновна, защото я беше притискала да влезе в релси твърде много или защото не я беше притискала достатъчно. За щастие лекарите казаха, че дозата не е фатална и след няколко дни ще могат да я изпишат без последствия. Галя излезе от болничната стая, а отвън беше една от приятелките на Сиана:
– Съжалявам, аз не знаех, че ще й стане толкова лошо… – започна да се оправдава момичето.
– Спокойно. – каза Галя. – Не те обвинявам. Само ми кажи откога се дрогира Сиана.
– Сиана ли? Тя не се дрогира. Канили сме я преди, никога не е искала. Днес й беше за първи път.
– А защо точно днес?
– Ами скарала се с онзи глупак Николай. Тя му казала, че не може сега да му подари аудио уредбата за колата, а той й казал, че ще заведе някоя друга на бала тогава, то беше ясно, че той я използва, ама тя май чак сега го разбра, та затова, беше се депресирала…
Момичето продължаваше да говори, но Галя не чуваше. Мислеше как ще се прибере вкъщи да извади багажа от чантите, за да го върне на мястото му и ще звънне на приятелката си, да й се извини, че отлагат гостуването. Щяха да останат в дома на Георги. За първи път Галя видя лъч светлина. Да, щеше да продължава да е много трудно, но за първи път Сиана беше направила нещо, защото се беше вслушала в думите й. Не можеше да я изостави сега, въпреки, че знаеше, че щеше да продължи да среща съпротивата й. Но Сиана не беше изгубена кауза и Галя щеше да се бори за нея.

по мотиви от приказката на Шарл Перо - „Пепеляшка“

07.01.2015г.
гр. Сопот