М А С К А Т А
Има такъв филм. Знам. Има и един куп маски за лице. Козметични. Има и още повече... изкуствени, пластмасови, на всички видове животни, цветя, герои, или просто измислени. Много са. Но мен ме занимават или тревожат, нашите, нашите най-човешки маски. Или... нечовешки.
Обясняват ми: животът ни ни поднася толкова много изненади и толкова много трудности и препятствия, че на нас – хората, ни се налага непрекъснато да си слагаме... маски. И да ги сменяме. От сутрин до вечер, от вечер до сутрин, всеки божи ден, всеки миг. Погледнах се в огледалото. О, ужас! Днес съм с най-нещастливата си маска. Очите ми тъжни, кожата отпусната... сменяй, сменяй, бързо. Криво-ляво си сложих малко по-щастливата. Маска. Малко накриво ми стои, но нищо. До магазина, вестник и обратно. После, после нали ще си сложа... готварската. Или на чистачката. Започнах да ги изреждам. На най-добрата съседка, на най-любящата майка, на тактичната, доста често ми се налага на... интелигентната неработеща жена, дост ...