Мастика
Снощи, както винаги, се прибрах от работа. Съблякох си костюма на Джорджо Армани и си сложиш един анцуг с три черти. Налях си скоч, сложих си лед, малко задимена светлина и си пуснах симфония 15 на Шостакович. Както си отпивах от 18-годишния скоч, изведнъж, съвсем неочаквано, ме засърбя страшно интензивно ануса. Имам една писалка “Паркер”, спомен ми е от един конгрес преди години. Опитах се да се почеша с нея, но уви. Не можех да си намеря място от сърбеж. Студена вода, Фенистил гел, листа от индрише, лед… нищо не помогна. Пих по още три питиета и си легнах. Дълга нощ беше, опитах се да се разсея с Шостакович, сърбежът се усили. По малките часове спрях музиката, легнах изтощен и съм заспал. На сутринта станах и започнах да се ровя в Гугъл. Има хиляди причини да те засърби в десятката.
Посъветвах се с личния си лекар. Нищо. Правиха ми тест за алергия. Нищо.
- Здрав си – ми вика докторът, – нищо ти няма.
Изведнъж се засмях на глас пред него. Сетих се за онзи виц, в който един кат ...