Пътят беше осеян с много завои и не позволяваше да се кара бързо. Естествено, имаше един куп тарикати, които току изскачаха зад завоите, святкаха с намръщените си фарове, сякаш някой друг е виновен за безумното им шофиране.
Стоян не беше от хората, които карат много бързо, даже беше твърде отговорен зад волана. Този ден обаче му идваше твърде дълъг. Беше тръгнал отдавна, пътят трябваше да е доста по-къс, но един голям камион беше леко катастрофирал и нелепо препречил главния път на такова място, че трябваше да се обикаля дълго или да се върне. Стоян не беше от тези, които се връщат и затова реши да поеме по отбивката.
- Поне няма жертви – въздъхна Стоян – но обиколният път ще е сигурно цяла вечност.
Караше вече около половин час или малко повече по тесния планински път и той сякаш нямаше край. Не беше минавал оттук никога. Беше красиво и изглеждаше толкова привлекателно. На няколко места пролетните дървета бяха се навели едно към друго така, че образуваха величествен тунел от клони, ли ...